Беше й услужил с крем срещу слънчево изгаряне, когато тя установи, че е забравила своя. Но го предложи и на двете колежанки, които безсрамно флиртуваха с него и целия ден се стремяха да привлекат вниманието му.
Когато стигнаха мястото, където сутринта бяха оставили колите си и Лили тръгна към своята, той изтича след нея.
— Къде си отседнала?
— В Клири. Там прекарвам повечето от летните уикенди. Имам вила.
— Чудесно.
— Да, така е.
Колежанките изравниха открития си джип с тях.
— Ще се видим по-късно, Тиърни — подвикна шофьорката.
— Да, разбира се.
— Запомни ли името на мястото? — ухили се момичето на пътническата седалка.
Той потупа челото си.
— Пази се тук.
Без да обръщат внимание на Лили, те му хвърлиха конспиративна усмивка и потеглиха, вдигайки облак прах. Той им помаха с ръка и поклати глава.
— Купонджийки, търсещи си белята. — Обърна се към Лили и се усмихна. — С риск да нараня мъжката си гордост трябва да призная, че ти ме превъзхождаше с твоите родео хватки в последния клас четири.
Тя се засмя.
— Много благодаря. От устата на някой толкова опитен като теб това е истински комплимент.
— Най-малкото, което мога да направя, е да те почерпя с едно питие. Можем ли да се видим някъде?
Тя кимна по посока на прашната диря, оставена от джипа на момичетата.
— Останах с впечатление, че имаш планове.
— Да, планът ми е да се видя с теб.
Усмивката й замръзна. Тя преднамерено усърдно започна да търси ключовете на колата си.
— Благодаря ти, Тиърни, но трябва да ти откажа.
— О! А утре вечер?
— Съжалявам, не мога. — Пое си дълбоко въздух и го погледна в очите. — Със съпруга ми сме канени на вечеря.
Неговата усмивка се стопи.
— Ти си омъжена. — Произнесе го като твърдение, а не като въпрос.
Тя кимна.
Той сведе поглед към пръстите й, където липсваше брачна халка. Изражението му — смесица от обърканост и разочарование — говореше красноречиво.
После, в продължение на един безкраен момент, те само се гледаха. Безмълвно, общувайки само с очи. Залязващото слънце, проникващо между дърветата, хвърляше шарени сенки върху безрадостните им лица.
Най-накрая тя протегна ръка.
— Беше чудесно да се запозная с теб, Тиърни.
Той разтърси дланта й.
— Същото важи и за мен.
— Ще следя статиите ти — допълни тя, докато се качваше в колата си.
— Лили…
— Довиждане. Пази се. — Тя затвори вратата на колата си и потегли бързо, преди той да успее да каже още нещо.
Тогава се бяха видели за последен път до вчера, когато тя го мерна на отсрещната страна на главната улица в центъра на Клири. Беше се спряла толкова внезапно на тротоара, че Дъч се блъсна в нея.
— Какво гледаш?
Тиърни се канеше да се качи в своето чероки, когато случайно погледна в нейната посока. Реакцията му закъсня. Погледите им се срещнаха и задържаха.
— Бен Тиърни — отвърна тя разсеяно на въпроса на Дъч. А може би произнесе гласно едно име, което през последните осем месеца не напускаше мислите й.
Дъч проследи погледа й над отсрещните пътни платна. Тиърни продължаваше да стои там, с единия крак в колата, с другия — на тротоара и я гледаше, сякаш очакваше знак какво да направи.
— Познаваш ли този човек? — попита я съпругът й.
— Запознахме се миналото лято. Нали помниш, когато отидох на поход с каяци по Френч Брод? Той беше в групата.
Дъч отвори вратата на адвокатската кантора, където имаха среща за подписване на окончателните документи по продажбата на вилата.
— Закъсняваме — промърмори той и я въведе вътре. Когато половин час по-късно напуснаха кантората, тя се улови, че оглежда Мейн Стрийт в двете посоки за черното чероки. Щеше да й е приятно да му каже поне здравей, но от Тиърни или от колата му нямаше и следа. Но сега, когато той седеше на метър и половина от нея, й беше трудно да го погледне, камо ли да измисли какво да каже.
Усещайки погледа му върху себе си, тя вдигна глава към него. Той заговори:
— След онзи ден на реката се обаждах няколко пъти в редакцията ти в Атланта.
— Твоите статии не са подходящи за нашите читатели.
— Не се обаждах за това.
Тя се обърна и погледна към празната камина. Днес сутринта беше измела пепелта, а й се струваше, че е било много отдавна. Тихо каза:
— Знам защо се обаждаше. Затова не ти отговорих. По същата причина не приех да пийна нещо с теб след нашия поход с каяци. Бях омъжена.
Той се изправи, заобиколи масичката за кафе и се настани на дивана до нея толкова близо, че я принуди да го погледне.
— Но сега не си омъжена.
Уилям Рит се усмихна на сестра си, която прибираше празната му чиния.