— Чух, че старата къща на Смитсън миналото лято била наета за хиляда и петстотин на седмица — каза той. — Представяш ли си! А тя беше пред рухване, когато започнаха ремонта. За нашата ще има повече желаещи.
— Какво правеше този следобед с Уес и Скот Хамър в задната част на магазина?
Той наклони надолу ъгъла на вестника и я погледна остро.
— Я повтори.
— Този следобед в задната част на магазина ти…
— Чух тази част. Какво искаше да кажеш с това какво съм правил!
— Защо се обиждаш, Уилям? Само попитах…
— Не се обиждам. Просто въпросът е странен, това е. Няма никаква връзка с разговора и е неуместен. После пък ще ме попиташ какви рецепти носят клиентите ми, след като знаеш, че не мога да споделям информация като тази.
В действителност той беше интригант, който обичаше да поклюкарства за клиентите си и за здравословното им състояние.
— Работата ти с Уес и Скот нещо лично ли беше?
Той въздъхна и остави вестника настрани, сякаш тя му беше развалила удоволствието.
— Лично, но не поверително. Уес се обади по-рано, каза, че Дора има главоболие и ме попита какво обезболяващо мога да й дам без рецепта. И дойде да го вземе.
Той стана от масата и отиде до плота да си налее още кафе. Докато отпиваше, я погледна над ръба на чашата:
— Защо питаш? Да не би да си си въобразила, че Уес е дошъл, за да флиртува с теб?
— Той не флиртуваше с мен.
Уилям я погледна подигравателно.
— Не флиртуваше — настоя тя. — Просто си говорехме.
— Наистина, Мерилий, не мога да повярвам, че би се поласкала от вниманието на Уес. — Гласът му прозвуча почти със съжаление. — Той флиртува с всичко, което има яйчници.
— Не бъди груб.
— Груб ли? — Брат й се изсмя късо, пръскайки кафе. — Не знаеш какво е грубост, докато не чуеш как говори Уес за жените. Без те да го чуват, разбира се. Използва уличен език, който вероятно ти е непознат, и се хвали със сексуалните си завоевания. Като го чуеш как говори, ще си помислиш, че е все още гимназист. Хвали се с аферите си със същата напереност, с която обикаляше с вдигната топка из залата след голяма победа.
Мерилий разбираше, че по-голямата част от неодобрението на Уилям се дължи на ревност. Умираше да бъде мачо като Уес. Истината беше, че още не е надживял юношеската завист към популярния си съученик. Да бъдеш отличникът, който произнася словото при завършване на випуска, не можеше дори да се доближи до престижа да си капитан на футболния отбор. Поне не и там, където живееха.
Но тя също така знаеше, че това, което й каза за Уес, макар и вероятно преувеличено, в основни линии беше вярно. Тя работеше като преподавател в училището, където работеше и Уес Хамър. Той се перчеше по коридорите на училището, сякаш ги притежаваше. Изглежда смяташе, че собствеността върви заедно със задълженията му на ръководител по атлетика. Той се гордееше с титлата и с цялата слава и привилегии, които я съпровождаха.
— Знаеш ли, че е прелъстявал свои ученички?
— Клюки — възрази кротко Мерилий. — Разпространени от самите момичета, предполагам. Гладни кокошки просо сънуват.
Уилям поклати глава, сякаш наивността й го натъжаваше.
— Толкова си наивна, Мерилий. Щом искаш, залъгвай се за Уес Хамър. Но като твой по-голям брат, загрижен за твоето добро, ти препоръчвам да си намериш друг герой.
Той взе кафето и вестника си и се оттегли в дневната. Не по-различен от баща им, Уилям също си имаше навици. Очакваше вечерята да е готова всяка вечер, когато се прибереше от магазина. След вечеря четеше вестника си, а през това време тя почистваше кухнята. Когато беше готова да седне в дневната, за да прегледа домашните на учениците, той се оттегляше в спалнята си, където гледаше телевизия, докато настъпи време за лягане.
Споделяха една и съща къща, но рядко една и съща стая.
Тя не пропускаше да го пита как е минал денят му, но той рядко се интересуваше за нейния — все едно, че работата й бе маловажна.
Той можеше да излезе вечер, без да й дава отчет колко ще се бави или къде отива, ала когато тя излизаше, трябваше да го уведоми предварително, да му каже къде отива и кога ще се върне.
След изчезването на втората жена от градчето той стана особено бдителен за нейните излизания и прибирания. Беше й любопитно дали той наистина е загрижен за безопасността й, или просто му доставя удоволствие да упражнява властта си над нея.
Беше една стара мома, която се грижи за брат си, защото си няма съпруг, към когото да насочи вниманието си. Без съмнение така я възприемаха хората, поклащайки със съжаление глава, докато мърмореха: „Бог да я благослови.“