Отпусна се в края на леглото и захлупи лицето си с ръце. Те все още бяха студени и треперещи. Сега, когато всичко това свърши, осъзна, че не само е гневна и отвратена, но и изплашена.
Този Дъч с избухливия нрав не беше обезоръжаващият мъж, за когото се беше омъжила. Независимо от заявленията му, че е сложил ново начало, той изглеждаше отчаян. Това отчаяние премина в поредица от плашещи, променливи настроения.
Почти се засрами от облекчението, което я заля при мисълта, че повече няма да го види. Най-накрая всичко свърши. Дъч Бъртън бе излязъл от живота й.
Изтощена от препирнята, тя се излегна по гръб на леглото и сложи ръка върху очите си.
Събуди я звукът от топчетата суграшица, удрящи се в ламаринения покрив.
Срещите с Дъч винаги я изтощаваха. Напрегнатите разговори, които провеждаха през последната седмица, докато тя беше в Клири, за да приключи с продажбата на хижата, сигурно бяха си взели от нея по-голям дан, отколкото предполагаше. След тази последна среща тялото й благосклонно бе позволило на съзнанието й да се затвори за известно време и да поспи.
Тя седна на леглото и разтърка ръце, за да ги стопли. В спалнята на хижата беше станало вече тъмно, толкова тъмно, че не можеше да види колко е часът. Стана, доближи се до прозореца и дръпна края на пердето. Отвън влезе слаба светлина, но достатъчна да погледне часовника си.
Изненада я часът. Беше спала дълбоко, без да сънува, но всъщност недълго. Поради тъмнината очакваше да е много по-късно. Преждевременната и неземна тъмнина се дължеше на ниските облаци, обгърнали планината.
Сега земята беше покрита с матов слой суграшица. Тя продължаваше да вали заедно с леден дъжд и, както се бяха изразили метеоролозите, със снежни зрънца, мънички люспи, които изглеждаха по-заплашително от техните дантелени братовчеди. Три клона бяха вече обгърнати в тръби от лед, които ставаха все по-дебели. Силен вятър се блъскаше в стъклата на прозорците.
Беше лекомислено от нейна страна, че си позволи да заспи. Грешката щеше да й струва мъчително пътуване надолу по планинския път. Дори когато стигнеше до Клири, атмосферните условия вероятно щяха да се окажат фактор по време на дългия й път до Атланта. Беше вече приключила с работата си тук и нямаше търпение да се завърне у дома, към всекидневието си, да продължи живота си. Кабинетът й щеше да се е задръстил с остаряла документация, имейли и проекти, очакващи незабавното й внимание. Но вместо да се плаши, тя очакваше с нетърпение да се залови с предстоящите си задачи.
Освен че вече чувстваше носталгия по работата си, тя беше готова да напусне родния град на Дъч. Обожаваше атмосферата на Клири и красивата планинска местност наоколо. Но хората тук познаваха Дъч и семейството му от поколения. Докато тя беше негова съпруга, те я посрещаха и приемаха сърдечно. Но сега, след като се разведе с него, местните жители видимо охладняха към нея.
Като се имаше предвид враждебността, с която Дъч си тръгна от хижата, за нея щеше да е облекчение да напусне неговата територия.
Побърза да занесе куфара си в предната стая и го остави до вратата. После огледа за последно хижата, за да провери дали е изключила всичко, да не би да е останало нещо неприбрано.
Доволна, че всичко е наред, тя облече палтото и ръкавиците си и отвори входната врата. Вятърът нахлу със сила, която спря дъха й. Още щом стъпи на верандата, ледените топчета се забиха в лицето й. Имаше нужда да предпази очите си, но за слънчеви очила беше прекалено тъмно. Тя примижа срещу суграшицата, занесе куфара си до колата и го остави на задната седалка.
Бързо се върна в хижата, за да използва инхалатора си. Вдишването на студен въздух можеше да предизвика пристъп на астма. Инхалаторът щеше да я предпази от това. После, без да отделя повече време за един последен, носталгичен поглед наоколо, тя затвори и заключи входната врата.
В колата беше студено като в хладилник. Тя запали мотора, но трябваше да изчака отоплителят да стопи леда, напластен върху цялото предно стъкло, за да може да потегли. Загърна по-плътно палтото около себе си, зарови носа и устата си в яката и се съсредоточи върху необходимостта да диша равномерно. Зъбите й загракаха, тя не можеше да овладее треперенето си.
Накрая отоплителят на предното стъкло се загря достатъчно и ледът се превърна в каша, която чистачките вече можеха да отстранят. Не бяха обаче в състояние да насмогнат на атаката от ледени кристалчета. Видимостта й беше силно намалена и нямаше да се подобри, докато не стигнеше по-ниските възвишения. Не й оставаше друго, освен да потегли надолу по виещия се Маунтин Лоръл Роуд.