Познаваше пътя, но не беше карала по него при такива условия. Наведе се над кормилото и се взря през заскреженото предно стъкло, напрягайки очи да вижда отвъд емблемата на фирмата върху капака.
По зигзагообразния път тя се придържаше плътно до десния банкет и каменния насип на стръмното шосе — знаеше, че от другата страна беше стръмна пропаст. Улови се, че е затаила дъх от острите завои.
Пръстите в ръкавиците й бяха вкочанени от студ, но дланите й, обгърнали кормилото, се потяха. От напрежение мускулите на раменете и врата й пареха. Тревожното й дишане ставаше все по-неравномерно.
С надеждата да увеличи видимостта си, тя избърса с ръкава на палтото си предното стъкло, но в резултат получи само по-ясна гледка на вихъра от суграшица.
И точно тогава от гористата дига на пътя, точно пред нея, изведнъж изскочи фигура на човек.
Тя инстинктивно натисна педала за спирачката, спомняйки си твърде късно, че това е най-погрешното нещо, което може да направи върху заледен път. Колата забоксува. Една осветена от фаровете фигура отскочи назад, опитвайки се да се отстрани от пътя й. Колелата блокираха, колата се плъзна покрай мъжа, задницата й силно занесе. Лили почувства удар в задната броня и осъзна, че го е блъснала.
Това беше последната й ужасна мисъл, преди колата да се забие в едно дърво.
Глава 3
Въздушната възглавница се изду и я плесна през лицето, вдигайки задушаващ облак прах, който изпълни вътрешността на колата. Тя инстинктивно задържа дъха си, за да не го вдиша. Предпазният колан я притискаше силно през гърдите.
В отдалечено кътче на съзнанието й силата на удара я смая. Сблъсъкът беше относително мек, но я зашемети. Направи мислена ревизия на частите на тялото си и установи, че никъде не я боли — беше само разтърсена. Но човекът, когото блъсна…
— Боже мой!
Отстранявайки изпразнената от въздух възглавница, тя откопча предпазния колан и отвори вратата. При слизането се подхлъзна и падна по лице. Дланите й се удариха силно в заледения паваж, както и дясното коляно. Болката беше адска.
Като се подпираше в колата, тя закуцука към задницата. Заслони с ръка очите си от вятъра и зърна лежащата по гръб неподвижна фигура. Размерът на туристическите обувки показваше, че жертвата е мъж.
Тя се приближи и клекна до него. Плетена шапка беше нахлузена до ушите и веждите му. Очите му бяха затворени. Гърдите му не издаваха, че диша. Тя пъхна пръсти под вълнения шал около врата му, под яката на палтото и високата яка на пуловера му, за да провери за пулс.
Напипа го и прошепна:
— Слава Богу!
И тогава видя разширяващото се тъмно петно върху камъка под главата му. Понечи да повдигне главата му и да провери откъде кърви, но се сети, че човек с рана на главата не бива да се мести. Можеше да е засегнат гръбнакът и всяко разместване би влошило положението.
Нямаше как да определи степента на нараняването. Дали имаше и други, невидими рани? Вътрешен кръвоизлив, пробит от ребро бял дроб, разкъсан орган, счупена кост. А и не й харесваше неудобния ъгъл, под който лежеше мъжът — сякаш гърбът му беше извит нагоре.
Трябваше да повика помощ. Веднага. Стана и тръгна към колата. Щеше да използва клетъчния си телефон, за да се обади на 911. На връзка от този вид апарати невинаги можеше да се разчита в планината, но може би…
Стонът му я възпря. Тя се извъртя толкова бързо на пети, че за малко да падне. Клекна отново до него. Очите му трепнаха и се втренчиха в нея. Беше виждала тези очи само веднъж. Тиърни!
Той отвори уста, за да заговори, но после като че ли се отказа. Събра устни и преглътна няколко пъти, сдържайки импулса си. Пак затвори очи, но след секунди ги отвори.
— Ударен ли съм?
Тя кимна.
— Със задната част на колата, струва ми се. Имате ли болки?
След секунди премисляне отвърна:
— Навсякъде.
— Тилът ви кърви. Не знам доколко е сериозно. Паднали сте върху камък. Боя се да ви местя.
Зъбите му започнаха да тракат. Или му беше студено, или изпадаше в шок. И в двата случая не беше на добро.
— В колата имам одеяло. Сега ще го донеса.
Тя стана, приведе глава от вятъра и с мъка се добра до колата, като се питаше как ли е бил изненадан от удара. Но преди всичко, какво правеше той тук в такава виелица?
Бутонът за отваряне на багажника на командното табло не работеше — вероятно поради повреда на електрическата система. Или пък капакът просто бе замръзнал. Тя извади ключа от запалването и отиде до задната част на колата. Опасенията й се потвърдиха — ключалката беше покрита с лед.
Тръгна предпазливо към банкета, взе възможно най-големия камък и започна да разбива леда върху ключалката; Беше чела, че в екстремни ситуации като тази притокът на адреналин придава на човек свръхчовешка сила. Но не почувства нищо подобно. Докато откърти достатъчно лед, за да отвори капака, вече дишаше задъхано и изглеждаше изтощена.