— Стига си се офлянквал, Скот — каза Уес нетърпеливо.
— Не се офлянквам.
— Дишай дълбоко. Напомпай кислород в тия мускули. Можеш да го направиш.
Скот си пое дъх дълбоко, после го изпусна на кратки пресекулки, изисквайки невъзможното от ръцете и мускулите си.
— Точно така! — каза баща му. — Ето че повдигна още два сантиметра. Ако не и повече.
„Божичко, дано да са повече!“
— Опитай пак. Направи още едно повдигане, Скот.
От гърлото му излезе слаб стон, когато той съсредоточи цялата си сила в треперещите ръце. Но успя да повдигне лоста още два сантиметра, достатъчни да блокират лактите му за милисекунда, ако баща му не се беше пресегнал да измести лоста върху куките.
Ръцете на Скот паднаха безжизнено до тялото му. Раменете му се отпуснаха върху лежанката. Гърдите му се повдигаха и спускаха, цялото му тяло трепереше от умора.
— Добра работа. Утре ще опитаме шест. — Уес му подаде една хавлиена кърпа, обърна се и се запъти към канцеларията си. В този момент телефонът там звънна.
— Ти си вземи душ, аз ще се обадя, после ще заключа навсякъде.
Скот чу баща му да вдига слушалката и да казва с рязък глас:
— Хамър. — После и пренебрежителния тон, с който винаги разговаряше с майката на Скот: — Какво искаш, Дора?
Скот седна и избърса с кърпата лицето и главата си. Беше като пребит, напълно изтощен. Ужасяваше се дори, че трябва да извърви разстоянието до личното си шкафче. Единствено мисълта за горещ душ го надигна от лежанката.
— Майка ти се обади — извика Уес през отворената врата. В канцеларията цареше страшна бъркотия. Върху бюрото имаше купчини с документация, които Уес непрекъснато отлагаше да подреди, тъй като считаше това за загуба на време. На стените бяха закачени сезонни графици за многобройните спортни отбори. Един календар беше запълнен за два месеца напред с написани на ръка драскулки, които само той можеше да разчете.
На стената висеше и топографска карта на Клири и околността. Любимите му ловни и риболовни участъци бяха оградени с червен маркер. На снимки в рамка на футболните отбори от последните три години старши треньор Уес Хамър стоеше гордо в средата на първия ред.
— Каза, че започнало да вали суграшица — уведоми той Скот. — Така че да тръгваме.
Острият мирис на помещението с лични шкафчета беше до такава степен познат на Скот, че той дори не го усещаше. Собствената му миризма се смесваше с миризмата на младежка пот, мръсни къси чорапи, фланелки и бандажи. Беше толкова натрапчива, сякаш фугите на плочките в банята бяха пропити с нея.
Скот завъртя крана на душа в една от кабинките. Докато събличаше блузата си, се погледна през рамо в огледалото и се намръщи от отвращение при вида на акнето, избило по гърба му. Влезе под душа и подложи гърба си на струята, после енергично започна да го търка с антибактериален сапун докъдето му стигаше ръката.
Беше се насапунисал, когато баща му се появи с хавлиена кърпа в ръка.
— Ето ти една, в случай че си забравил да си вземеш.
— Благодаря. — Смутен, Скот се опита да се прикрие и продължи да мие мишниците си.
Уес метна кърпата върху една поставка извън кабината, после посочи към слабините на Скот и се изхили:
— Метнал си се на твоя старец. Няма от какво да се стесняваш в това отношение.
Ставаше му неприятно, когато баща му се опитваше да интимничи с него по въпросите за секса. Сякаш това беше тема, която Скот примираше да обсъжда с него. Сякаш му харесваха намеците и многозначителните намигвания.
— Надарен си повече от достатъчно, за да ощастливиш всичките си гаджета.
— Татко!
— Само гледай да не правиш някоя прекалено щастлива — продължи Уес. — Ще станеш истинска плячка за някоя местна фуста, която гледа да се уреди. Те не пропускат случай да свият номер на някой мъж. Това се отнасяше за всяка жена, с която съм си имал работа. Никога не вярвай на жена, че взима мерки против забременяване. — Уес заклати показалец си, сякаш му изнасяше нова лекция и сякаш Скот не я беше чувал редовно от пубертета насам.
Той спря крана, взе кърпата и бързо я уви около кръста си. Тръгна към шкафчето си, но баща му не беше приключил. Той сложи ръка върху мокрото му рамо и го обърна с лице към себе си.
— Чакат те години тежка работа, преди да стигнеш там, закъдето си тръгнал. Не искам някоя фуста да се окаже бременна и да провали всичките ни планове.
— Това няма да се случи.