— Постарай се да не се случи. — Уес го побутна покровителствено. — Върви да се облечеш.
Пет минути по-късно баща му заключи гимнастическия салон и външните врати на сградата за през нощта.
— Бас ловя, че утре няма да се учи — измърмори той. Валеше неравномерна суграшица, примесена с потискащ дъжд, който на мига замръзваше върху всяка повърхност. — Внимавай, като вървиш, че вече е много хлъзгаво.
Двамата предпазливо стигнаха до паркинга, където Уес имаше почетно място, запазено за спортния директор на гимназията в Клири, дома на „Файтинг Кугърс“.
Чистачките на предното стъкло се бореха с ледения дъжд. Скот потрепери под палтото си и бръкна по-дълбоко в джобовете. Стомахът му се разбунтува.
— Дано мама да е готова с вечерята.
— Можеш да си вземеш сандвич от дрогерията. Ще спрем там на път за вкъщи.
Уес не отместваше поглед от пътя.
Момчето се отпусна на седалката, загърна по-плътно палтото около себе си и мрачно загледа през предното стъкло. На повечето табели на магазините по Мейн Стрийт пишеше „Затворено“. Продавачите си бяха тръгнали рано, преди да ги е заварило влошаващото се време. Но като че ли никой не се беше прибрал направо вкъщи. Движението беше натоварено, особено около магазина за хранителни стоки, който още беше отворен и вътре кипеше оживена търговия.
Всичко това умът на Скот регистрираше, но на подсъзнателно ниво, докато баща му не спря на един от двата светофара на Мейн Стрийт. Както гледаше с празен поглед през мокрото от дъжда стъкло, очите му се спряха върху плакат, залепен за един стълб.
ИЗЧЕЗНАЛА!
Под това заглавие с големи букви стоеше черно-бяла снимка на Милисънт Гън, а под нея основно описание на външността, датата на изчезването й и списък на телефонни номера за предоставяне на информация за местонахождението й.
Скот затвори очи и се помъчи да си представи как изглеждаше Милисънт последния път, когато я беше видял.
Когато отвори отново очи, колата беше потеглила и плакатът беше вече зад гърба му.
Глава 4
— Сигурна ли си, че взехме всичко необходимо? Бутилирана вода и трайни продукти?
Мерилий Рит се опита да потисне раздразнението си.
— Да, Уилям. Два пъти проверих списъка на покупките, който ми даде, преди да излезем от магазина. Дори се отбих в железарията да купя резервни батерии за джобното фенерче, тъй като в супера бяха свършили.
Брат й се вгледа над рамото й през широкия прозорец на дръгстора, който носеше неговото име. По Мейн Стрийт превозните средства пълзяха — не поради пътните условия, които все повече се влошаваха, а защото трафикът беше претоварен. Хората бяха нетърпеливи да стигнат закъдето бяха тръгнали да изчакат бурята.
— Метеоролозите съобщиха, че тази щяла да бъде много силна и щяла да продължи няколко дни.
— Аз също слушам радио и телевизия, Уилям.
Очите му бързо се отместиха към нея.
— Не исках да кажа това. Просто ми се струваш някак разсеяна. Ще пийнеш ли чаша какао? Заведението черпи.
Тя погледна навън към бавно движещия се поток от коли.
— Не вярвам да се прибера по-скоро, ако тръгна още сега. Така че — защо не? С удоволствие бих изпила чаша какао.
Той я поведе към щанда за закуски и напитки в предната част на магазина и й посочи да седне на едно от хромовите високи столчета край плота.
— Линда, Мерилий иска чаша какао.
— С бита сметана, ако обичаш — допълни Мерилий, усмихвайки се на жената зад щанда.
— Веднага, госпожице Мерилий.
Линда Уекслър обслужваше този щанд още от времето преди Уилям Рит да купи бизнеса от предишния собственик. Когато го пое, той постъпи благоразумно и задържа Линда на мястото й. Тя беше местна институция; знаеше всеки от града как пие кафето си — със сметана или черно. Всяка сутрин приготвяше прясна салата с риба тон и през ум не й минаваше да използва замразени хлебчета за поръчаните хамбургери, които печеше на тиган.
— За вярване ли е тая бъркотия навън? — отбеляза тя, докато наливаше сметана в какаото. — Спомням си като малка колко се радвах, когато чуех прогнозата за времето, че ще вали сняг и се питах дали ще учим на другия ден, или не. Вероятно и ти се радваш не по-малко от учениците си.
Мерилий се усмихна.
— Ако завали сняг, вероятно ще използвам деня, за да прегледам писмените работи.
Линда подсмръкна с неодобрение.
— Ще бъде един загубен свободен ден.
Входната врата се отвори и камбанката над нея издрънча Мерилий се извъртя на стола се, за да види кой влиза. Две ученички се втурнаха вътре, кикотейки се, и изтръскаха влагата от косите си. Бяха от класа на Мерилий по американска литература.