Месаана вече бе изцяло предана на Великия господар, също като останалите, но изглеждаше някак второстепенен член на Избраните. Самоуверено поемаше ангажименти, които не можеше да изпълни, съюзяваше се с по-силните, но й липсваше умение да ги манипулира. Извършила бе злодеяния в името на Великия господар, но не можеше да се похвали с великите достижения на Избрани като Семирага и Демандред. Още по-малко на Моридин.
И тъкмо когато Грендал помисли за Моридин, той влезе. Виж, това беше чаровно същество. Демандред приличаше на селски дръвник в сравнение с него. Да, това тяло бе много по-добро от предишното му. Беше почти достатъчно хубав, за да е един от любимците й, макар че тази брадичка разваляше лицето. Прекалено издадена напред, прекалено волева. Все пак тази безукорна черна коса над високото широкоплещесто тяло… Тя се усмихна, представи си го коленичил, с къса прозрачна бяла роба, взрян в нея с обожание; умът му загърнат в Принуда дотам, че за него да не съществува никой — нищо — освен Грендал.
При влизането на Моридин Месаана стана и Грендал я последва с неохота. Не беше неин любимец, засега. Но беше Не’блис и напоследък бе започнал все повече и повече да изисква от тях прояви на покорство. Великият господар му даваше тази власт. Тримата останали Избрани неохотно сведоха глави пред него: единствено него от всички удостояваха с почитта си. Суровият му поглед отбеляза покорството им, докато той крачеше към предната част на залата, където от стената от черни като въглен камъни се издаваше полицата на камината. Какво ли можеше да е обсебило онзи, който бе построил крепост от черен камък сред зноя на Погибелта?
Грендал седна. Щяха ли да дойдат и другите Избрани? Ако не, какво означаваше това?
Месаана заговори, преди Моридин изобщо да ги е погледнал.
— Моридин — промълви тя, като пристъпи напред, — трябва да я освободим.
— Ще говориш, когато ти дам позволение — хладно отвърна той. — Все още не си опростена.
Тя се присви от страх, а след това явно се ядоса на себе си за това. Моридин я пренебрегна и погледна Грендал, с присвити очи. За какво беше пък този поглед?
— Можеш да продължиш — най-сетне каза той на Месаана. — Но не забравяй мястото си.
Устните на Месаана се стегнаха в резка, но тя не си позволи да възрази.
— Моридин — почна отново тя, вече не толкова настойчиво. — Ти сметна за благоразумно да се срещнеш с нас. Разбира се, това е, защото си не по-малко потресен от нас. Самите ние не разполагаме с ресурсите да й помогнем: Айез Седай и онези Аша’ман сигурно я пазят добре. Трябва да ни помогнеш да я освободим.
— Семирага заслужава плена си — рече Моридин. Беше отпуснал ръка на полицата и все още не поглеждаше Месаана.
Семирага пленена? Грендал едва-що бе научила, че се е превъплътила във важна сеанчанска особа! Какво бе направила, за да се остави да я пленят? Но щом беше имало Аша’ман, сигурно бе заловена от самия ал-Тор, нали?
Въпреки изненадата си Грендал запази вещата си усмивка. Демандред й хвърли сърдит поглед. Ако той и Месаана бяха помолили за тази среща, защо тогава Моридин бе повикал нея?
— Но помисли какво би могла да разкрие Семирага! — заговори Месаана, без да обръща внимание на Грендал. — Освен това тя е една от Избраните. Наш дълг е да й помогнем.
„А освен това — помисли си Грендал — тя е член на малкото съюзче, което направихте двамата. Може би най-силният член. Загубата й ще е удар срещу домогванията ви да се наложите над Избраните.“
— Тя не се подчини — каза Моридин. — Не трябваше да се опитва да убива ал-Тор.
— Не го направи преднамерено — припряно отвърна Месаана. — Нашата жена там смята, че мълнията на Огън е била реакция на изненада, а не намерение за убиване.
— А ти какво ще кажеш за това, Демандред? — попита Моридин.
— Аз искам Луз Терин — заяви с дълбокия си глас и с намръщено, както винаги, лице Демандред. — Семирага го знае. Знае също, че ако го беше убила, щях да я намеря и да й взема живота за отплата. Никой не бива да убие ал-Тор. Никой освен мен.
— Или освен Великия господар, Демандред — каза Моридин заплашително. — Неговата воля властва над всички нас.
— Да, да, разбира се — прекъсна го Месаана и пристъпи напред, семплата й рокля забърса огледално лъскавия черен мраморен под. — Моридин, фактът си остава. Че тя нямаше намерение да го убие, само да го плени. Аз…