„Харесвам го“ — помисли си Луз Терин.
Ранд се сепна. „Ти не харесваш никого!“
„Той е искрен — отвърна Луз Терин и се изсмя. — Повече от мен, определено! Човек не избира да е идиот, но избира да е верен. Може да направим нещо по-лошо от това човек като него да ни следва.“
Ранд си замълча. Споренето с лудия беше безсмислено. Луз Терин взимаше безпричинни решения. Добре поне, че не мрънкаше пак за някаква хубава жена.
Дарлин и Добрайн сведоха почтително глави пред Ранд, а Вейрамон побърза да ги имитира. Зад краля имаше и други, разбира се. Сред тях — и лейди Каралайн. Стройната кайриенка бе толкова красива, колкото я помнеше Ранд. На челото й висеше бял опал, златната му верижка бе сплетена в тъмната й коса. Ранд трябваше да извърне очи. Твърде много напомняше за братовчедка си Моарейн. Луз Терин започна да изрежда имената в списъка, естествено, с Моарейн начело.
Ранд се стегна, заслушан в шепота на мъртвия, докато оглеждаше останалите в групата. Всички останали Върховни лордове и лейди на Тийр бяха тук — на конете си. Превзетата Анайела на червеникавокафявия кон до Вейрамон. И… не носеше ли кърпа с неговия герб? Ранд я беше смятал за малко по-придирчива. Тореан бе изписал усмивка на грубоватото си като на селяк лице. Жалко, че все още беше жив, докато много по-добри мъже сред Върховните лордове бяха загинали. Симаан, Естанда, Тедосиан, Хеарне — и четиримата се бяха противопоставили на Ранд, начело на обсадата на Камъка. Сега му се кланяха.
Аланна също бе тук. Ранд не погледна към нея. Беше тъжна, усещаше го през връзката им. И имаше защо.
— Милорд Дракон — заговори Дарлин и изправи гръб. — Благодаря ви, че изпратихте Добрайн с желанията ви. — Гласът му издаваше недоволство. Бързал бе да събере армия по спешната заповед на Ранд, а след това Ранд го бе принудил да бездейства няколко недели. Е, войниците скоро щяха да са благодарни за няколкото недели повече тренировка.
— Армията е готова — продължи колебливо Дарлин. — Подготвени сме да тръгнем за Арад Доман.
Ранд кимна. Първоначално бе смятал да прехвърли Дарлин в Арад Доман, за да може да изтегли айилците и Аша’ман и да ги постави другаде. Обърна се и погледна тълпите отзад, осъзнал защо има толкова много чужденци сред тях. Повечето местни мъже бяха събрани за армията, която сега стоеше строена зад стените на Камъка.
Може би хората на площада и по улиците не бяха тук, за да приветстват неговото идване. Може би мислеха, че приветстват тръгващите на победен поход свои армии.
— Свършили сте добра работа, крал Дарлин — каза Ранд. — Време е някои в Тийр да се научат да се подчиняват на заповеди. Зная, че хората ви са нетърпеливи, но ще трябва да изчакат още малко. Осигурете ми стаи в Камъка и се погрижете за настаняването на войниците на Башийр и айилците.
Дарлин се обърка още повече.
— Разбрано. Няма да трябваме в Арад Доман значи?
— Каквото им трябва в Арад Доман, никой не може да им го даде — отвърна Ранд. — Вашите сили ще дойдат с мен.
— Разбира се, милорд. А… накъде ще тръгнем?
— Към Шайол Гул.
Глава 43
Впечатано в Пламъка
Егвийн седеше кротко в палатката си, с ръце в скута. Удържаше под контрол стъписването, изгарящия гняв и неверието си.
Пълничката миловидна Чеса седеше тихо на възглавничка в ъгъла и шиеше везмо по една от роклите, доволна колкото може да е доволна предана слугиня, след като господарката вече се е върнала. Палатката бе закътана в отделна горичка сред лагера на Айез Седай. Тази сутрин Егвийн не бе допуснала никакви слуги освен Чеса. Върнала беше дори Сюан, която несъмнено бе дошла, за да поднесе някакво извинение. Трябваше й време да помисли, да се подготви и да се справи с провала си.
А беше провал. Да, беше й наложен от други, но тези други бяха нейни съмишленици и приятели. Щяха да изпитат гнева й заради своята част в този провал. Но първо трябваше да се вгледа навътре, да прецени какво самата тя трябваше да е направила по-добре.