— Права е — каза Серанча. — Трябва да сключим мир помежду си. Кулата се нуждае от здраво ръководство, а от Съвета няма да го получим.
— Това също отчасти е по наша вина — призна унило Ферейн.
Така беше. Планът им се беше сторил гениален. Разделението на Кулата, напускането на толкова много разбунтували се Сестри и издигането на нова Амирлин не бяха станали по тяхна вина. Но бяха предложили няколко изгодни възможности. Първата се бе оказала най-лесната: изпращат Заседателки при бунтовничките, за да ги озаптят и да постигнат помирение. Бяха избрани най-младите Заседателки, заместничките им в Кулата трябваше да служат само за кратко време. Главите на Аджи бяха сигурни, че тази вълна на бунта скоро ще се изглади.
Не го бяха взели достатъчно на сериозно. Това бе първата им грешка. Втората беше по-жестока. В миналото наистина бе имало времена, когато главите на Аджите — а не Амирлинският трон или Съветът на Кулата — бяха ръководили Айез Седай. Беше правено тайно, разбира се, но беше много успешно. Властването на Семейл Сорентейн например щеше да е пълно бедствие, ако не се бяха намесили главите на Аджите.
Този случай изглеждаше подобен. Дните на приближаването на Последната битка бяха особено време, изискваха особено внимание. Внимание от страна на жени със стабилни, рационални умове и голям опит. Жени, които можеха да разговарят помежду си доверително и да избират най-добрия курс, като избягват споровете, в които затъваше Съветът.
— Къде сгрешихме според вас? — попита кротко Серанча.
Жените се смълчаха. Никоя не искаше да признае открито, че планът им е пропаднал. Аделорна се отпусна в стола и скръсти ръце. Още й кипеше отвътре, но бе престанала да хвърля обвинения.
— Елайда сгреши — заяви Ферейн. — Тя изобщо не беше… много логична.
— Беше едно проклето бедствие, това беше тя — измърмори Аделорна.
— Не беше само това — призна Джеси. — Прекият избор на Заседателки, които можехме да контролираме, докато заместват пратените при бунтовничките, беше добро решение, но може би прекалено явно. Жените от нашата Аджа станаха подозрителни. Знам за няколко коментара от жени в Кафявата. Не сме толкова завеяни, за каквито ни мислят някои.
Серанча кимна.
— Замириса на конспирация. Това направи жените по-малко доверчиви. А освен това и бунтовничките. Оказаха се много по-трудни за контролиране, отколкото допускахме.
Жените закимаха. И те, както и Джеси, бяха очаквали, че с подходящо напътствие бунтовничките ще се върнат в Кулата и ще помолят за прошка. Разделението трябваше да приключи с не повече щети от малко наранено честолюбие.
Но не бяха преценили колко неотстъпчиви и ефективни ще се окажат бунтовничките. Цяла армия, появила се по бреговете около Тар Валон насред зимна виелица? Водена от един от най-великите военни умове? С нова Амирлин и отчайващо ефективна обсада? Кой можеше да го очаква? А някои от изпратените Заседателки бяха започнали да взимат по-скоро страната на бунтовничките, отколкото на Бялата кула!
„Изобщо не трябваше да позволим на Елайда да разтури Синята Аджа — помисли Джеси. — Сините можеше да пожелаят да се върнат, ако не се беше случило това. Но беше такова оскърбление, че се заинатиха.“ Светлината само знаеше колко опасно можеше да е това. Историята беше пълни с описания на това колко упорити могат да са Сините в домогванията си, особено ако са притиснати в ъгъла.
— Според мен е време да си признаем, че няма никаква надежда да спасим плановете си — каза Суана. — Съгласни ли сме?
— Съгласна — отвърна Аделорна.
Една по една жените закимаха, тъй че Джеси също се съгласи. Дори в тази стая бе трудно да се признае вината. Но беше време да се примирят със загубите и да започнат да пресъграждат.
— Това си има своите проблеми — каза Серанча вече с по-спокоен тон. Другите жени също изглеждаха по-уверени. Не си вярваха една на друга, тези петте, но бяха много по-близо до това от всяка друга група с някаква власт в Съвета.
— Трябва да се погрижим — добави Ферейн. — Това разделение трябва да се излекува.
— Бунтът беше срещу Елайда — заяви Аделорна. — Щом тя вече не е Амирлин, против какво има да се бунтуват тогава?
— Значи я изоставяме? — попита Джеси.
— Заслужава си го — отвърна Аделорна. — Толкова пъти повтаряше, че сеанчанците не са никаква заплаха. Е, сега да си плаща за глупостта.
— Елайда е неспасяема — добави Ферейн. — Съветът вече го обсъди. Амирлин е погребана някъде сред множество сеанчански пленници и нямаме нито ресурси, нито информация за спасителна операция.