„Да не говорим за пълната ни липса на желание“ — добави Джеси наум. Много от Заседателките, изтъкнали тези съображения пред Съвета, бяха пращани за наказание от Елайда. Джеси не беше от тях, но беше съгласна, че Елайда си е получила заслуженото, макар и само заради това как беше тласнала Аджите да се хванат гуша за гуша.
— Тогава трябва да я заместим с някоя — каза Серанча. — Но коя?
— Трябва да е някоя силна — отбеляза Суана. — Но и внимателна, не като Елайда. Някоя, около която Сестрите да могат да се сплотят.
— Какво ще кажете за Серин Аснобар? — попита Джеси. — Тя напоследък проявява необикновено благоразумие и я харесват много.
— Естествено, че ти ще предложиш Кафява — каза Аделорна.
— А защо не? — отвърна учудено Джеси. — А и тя много добре се справи с командването по време на снощното нападение.
— Сеайне Херимон ръководеше свое гнездо на съпротива — изтъкна Ферейн. — Мисля, че в такова време е добре да се избере начело жена със сдържан темперамент. Някоя, която може да предложи рационално ръководство.
— Глупости — възрази Суана. — Белите са прекалено безчувствени. Не искаме да отчуждаваме Сестри, искаме да ги привлечем. Да ги Изцерим! Виж, една Жълта…
— Всички забравяте нещо — намеси се Серанча. — Какво е нужно сега? Помирение. Сивата Аджа е тази, която от столетия практикува изкуството на преговарянето. Коя по-добре би се справила с разделена Кула и със самия Прероден Дракон?
Аделорна стисна облегалките на стола си. Другите също ставаха по-напрегнати. Докато Аделорна отваряше уста, за да заговори, Джеси я прекъсна:
— Стига! Да се караме ли започваме, като в Съвета през цялата сутрин? Всяка Аджа ще предлага от своите и всички други вкупом ще я отхвърлят?
Отново настъпи тишина. Вярно беше. Съветът заседаваше вече часове и беше разпуснал само за кратко прекъсване. Нито една Аджа нямаше шанс да събере достатъчно подкрепа за някоя от кандидатките си. Заседателките нямаше да станат за никоя, която не е от тяхната Аджа. Твърде много неприязън се бе натрупала между тях. Светлина, това му се викаше бъркотия!
— В идеалния случай би трябвало да е една от нас петте — каза Ферейн. — Това е логично.
Петте се спогледаха и Джеси ясно разчете в очите им отговорите на това. Бяха главите на Аджи, най-могъщите жени на света. Точно в този момент могъществото им бе в равновесие и макар да си вярваха повече от всички други, нямаше начин някоя да позволи издигането на глава на друга Аджа за Амирлинския трон. Щеше да даде твърде много власт на тази жена. След провала на плана им взаимното доверие доста бе изтъняло.
— Ако не го решим скоро, Съветът може да отнеме решението от ръцете ни — отбеляза Суана.
— Ба. — Аделорна махна презрително с ръка. — Те са толкова разединени, че не могат да се съгласят какъв цвят има небето. Заседателките нямат представа какво правят.
— Някои от нас поне не избраха Заседателки, които са с години твърде млади, за да влязат в Съвета — подхвърли Ферейн.
— О? — възкликна Аделорна. — И как успя да го заобиколиш, Ферейн? Като избра себе си за Заседателка?
Очите на Ферейн се разшириха от гняв. Не беше добра идея да се предизвиква гневът й.
— Всички правим грешки — намеси се бързо Джеси. — Много Сестри, които избрахме, бяха странни. Искахме жени, които да правят точно каквото им кажем, но вместо това се сдобихме с група дърлещи се хлапачки с прекалено високо мнение за себе си, прекалено незрели, за да им влияят по-опитни умове.
Аделорна и Ферейн съзнателно отбягнаха да се погледнат.
— Проблемът ни все пак си остава — изтъкна Суана. — Трябва ни Амирлин. Изцеряването трябва да започне бързо, на каквато и да е цена.
Серанча поклати глава.
— Честно казано, не мога да измисля и една жена, която биха подкрепили достатъчен брой Заседателки.
— Аз мога — промълви Аделорна. — Беше спомената няколко пъти в Съвета днес. Знаете за коя говоря. Млада е и обстоятелствата около нея са необичайни, но в момента всичко е необичайно.
— Не знам — каза намръщено Суана. — Беше спомената, да, но от тези, на чийто мотиви не вярвам.
— Серин като че ли е доста впечатлена от нея — призна Джеси.
— Твърде млада е — каза Серанча. — Не се ли укорявахме току-що за избора си на Заседателки без необходимия опит?
— Млада е, да — отбеляза Ферейн, — но трябва да признаете, че има известен… нюх. Не мисля, че някоя друга в Кулата се опълчваше толкова ефективно на Елайда като нея. И то в положението, в което бе поставена!
— Чули сте докладите за действията й по време на нападението — каза Аделорна. — Мога да потвърдя, че са верни. Бях с нея през повечето време.