Джеси я зяпна. Не беше разбрала, че Аделорна е била на двайсет й втория етаж по време на боя.
— Разбира се, част от тях са преувеличени?
Аделорна поклати мрачно глава.
— Не. Не са. Звучи невероятно… но… да, точно това стана. Всичко, от игла до конец.
— Новачките направо я обожават — каза Ферейн. — Щом Заседателките няма да станат за някоя от друга Аджа, какво би станало с жена, която още не си е избрала Аджа? Жена, която има известен опит — колкото и да е неоправдан — в упражняването на същия пост, който обсъждаме?
Джеси се усети, че кима. Но как младата бунтовничка си бе спечелила такова уважение от Ферейн и Аделорна?
— Не съм убедена — обади се Суана. — Прилича на поредното прибързано решение.
— Не каза ли самата ти, че трябва да изцерим Кулата на каквато и да е цена? — попита Аделорна. — Можеш ли честно да измислиш по-добър начин да върнем бунтовничките при нас? — Обърна се към Серанча. — Кой е най-добрият начин да усмирим една обидена страна? Не е ли да им направим отстъпка, да признаем това, което са направили правилно?
— Тя е права — призна Суана с гримаса и довърши чая си на една глътка. — Светлина, права е, Серанча. Трябва да го направим.
Сивата ги изглед бавно, една по една.
— Не сте толкова глупави да допускате, че тази жена ще бъде водена за носа, нали? Няма да подкрепя това, ако просто се опитваме да създадем поредната марионетка. Този план се провали. Провали се ужасно.
— Съмнявам се, че ще се окажем отново в тази ситуация — каза Ферейн с лека усмивка. — Тази… няма да се остави да я тъпчат. Вижте само как се справи със забраните на Елайда.
— Да — отрони Джеси за своя собствена изненада. — Сестри, ако се съгласим на това, край на мечтата ни да управляваме зад кулисите. За добро или за лошо, ще изберем силна Амирлин.
— Аз поне смятам, че идеята е чудесна — заяви Аделорна. — Крайно време беше.
Една по една останалите се съгласиха.
Сюан стоеше неподвижно под клоните на малкия дъб. Дървото бе скътано сред лагера и сянката му се бе превърнала в любимото място за обяд на Посветени й новачки. В момента такива нямаше. Сестрите, проявили този път забележителна съобразителност, ги бяха пратили по задачи, за да не се събират около палатката, където заседаваше Съветът.
Тъй че Сюан стоеше сама и видя как Шериам дръпна платнищата на големия павилион, за да го затвори. Можеше да е тук, след като Егвийн вече се беше върнала. Лесно бе да се усети, когато заплетоха преградата против подслушване и впечатаха заседанието в Пламъка от любопитни уши.
Една ръка се отпусна на рамото й. Сюан не подскочи — беше усетила приближаването на Брин. Генералът стъпваше дебнешком, макар да не беше нужно. От него щеше да стане чудесен Стражник.
Застана до нея, ръката му свойски отпусната на рамото й, и тя си позволи да направи още стъпчица по-близо до него. Чувстваше се добре с ръста и здравината му до себе си. Беше все едно да знаеш, че небето е буреносно и морето кипнало, но корпусът ти е добре запушен със смола и платното ти е от най-здравия плат.
— Какво ще им каже според теб? — попита Брин тихо.
— Честно казано, представа нямам. Може да поиска усмиряването ми, предполагам.
— Едва ли. Не е от отмъстителните. Освен това знае, че ти направи това, което се чувстваше длъжна. За нейно добро.
Сюан се намръщи.
— Никой не обича неподчинението, най-малкото Амирлин. Ще си платя за предната нощ, Брин. Прав си, че може би няма да е публично, но се тревожа, че съм загубила доверието на момичето.
— А струваше ли си цената?
— Да. Тя не разбра колко близо беше тази сган да се откъсне от нея. А и не можехме да знаем дали е в безопасност в Кулата по време на нападението. Ако животът ми в Бялата кула ме е научил на нещо, то е, че има време за събиране и планиране, но има и време за действие. Не можеш винаги да чакаш за повече сигурност.
Усети усмивката на Брин през връзката. Светлина, колко хубаво бе да има отново Стражник. Не беше съзнавала колко много й липсва този утешителен възел от чувства в тила. Тази стабилност. Мъжете разсъждаваха различно от жените и неща, които тя намираше за сложни и объркващи, за Брин бяха праволинейни и прости. Взимаш решението и тръгваш. Имаше една окуражаваща яснота в начина му на мислене. Не че беше безхитростен — просто бе по-малко склонен да съжалява за решения, които вече е взел.
— А другите цени? — попита той.
Тя усети колебанието му, безпокойството. Обърна се към него и се усмихна насмешливо.
— Ти си глупак, Гарет Брин.