Той се намръщи.
— Обвързването ти не беше никаква цена — каза тя. — Каквото и да се случи заради този провал, този момент от снощните събития беше чиста печалба за мен.
Той се изсмя късо.
— Е, остава да се уверя, че второто ми искане е още по-неразумно.
Рибешки карантии! Почти беше забравила за това. Проклетият Брин не беше обаче.
— И кога точно смяташ да ми поднесеш това свое неразумно искане?
Той не отвърна веднага. Само я погледна и потърка брадичката си.
— Знаеш ли. Мисля, че всъщност те разбирам, Сюан Санче. Ти наистина си жена на честта. Просто ничии изисквания към теб не могат да са по-сурови и по-задължаващи от собствените ти изисквания към себе си. Дължиш такъв самоналожен данък на собственото си чувство за дълг, че се съмнявам дали някое смъртно същество изобщо би могло да го изплати.
— Звучи все едно, че ме смяташ за егоцентрична.
— Поне не те сравнявам отново с глиган.
— Значи все пак ме смяташ за егоцентрична!
Да го изгори дано! Сигурно можеше да усети, че наистина е засегната от думите му, а не просто спори заради самия спор. Да го изгори още веднъж!
— Ти си целеустремена жена, Сюан Санче — каза той. — Целеустремена да спаси света от самия него. Затова можеш толкова лесно да отхвърляш клетва или заповед.
Сюан си пое дъх.
— Този разговор много бързо взе да става досаден, Гарет Брин. Ще ми кажеш ли най-после другото си искане, или ще ме караш да чакам?
Той я погледна замислено.
— Ами, честно казано, канех се да поискам да се омъжиш за мен.
Тя примигна изненадана. Светлина! Връзката казваше, че е искрен.
— Но само след като почувстваш, че светът може да се погрижи сам за себе си. Няма да се съглася преди това, Сюан. Ти си отдала живота си на нещо. Ще се погрижа да оцелееш и да го постигнеш. Надявам се, че след като приключиш, ще си готова да отдадеш живота си на нещо друго.
Тя обузда стъписването си. Нямаше да позволи на един глупав мъж да я накара да загуби ума и дума.
— Виждам, че имаш разум все пак. Ще видя дали ще се съглася на това твое „искане“. Ще помисля над него.
Брин се подсмихна, щом тя се обърна към павилиона в очакване Егвийн отново да се появи. Можеше да усети истината вътре от нея, точно както тя можеше да я усети в него. Светлина! Вече разбираше защо Зелените толкова често се омъжваха за Стражниците си. Замайваше я това негово чувство на обич към нея, особено след като и тя чувстваше същото към него.
Беше глупав мъж. А и тя не беше по-малко глупава жена. Поклати глава съжалително, но си позволи да се подпре лекичко на него, докато чакаха, а ръката му отново се върна на рамото й. Леко, без натиск. Готов беше да чака. Наистина я разбираше.
Егвийн стоеше пред групата гладки и невъзмутими лица, толкова добри в скриването на безпокойството си. По обичай бе заповядала на Квамеса да изплете преграда против подслушване, тъй като остроносата Сива бе най-младата. Голямата палатка изглеждаше почти празна с толкова малко заети места. Дузина жени, по две от всяка Аджа — трябваше да са по три, но всички Аджи бяха пратили по една Заседателка с посланика от Черната кула. Сивите вече бяха заместили Делана с Наориса Камбрал.
Дванайсет Заседателки, с Егвийн и още една. Егвийн не погледна към Шериам, която седеше на стола си до нея. Шериам изглеждаше притеснена на влизане. Дали разбираше какво знае Егвийн? Не, едва ли. Ако го беше разбрала, изобщо нямаше да дойде на заседанието.
Все пак това, че беше тук — и след като знаеше каква е, — изнервяше Егвийн. В хаоса на сеанчанското нападение Сюан не беше могла да следи Шериам. Защо все пак Пазителката носеше превръзка на лявата си ръка? Егвийн не вярваше на обяснението й със злополуката по време на езда, как кутрето й се оплело в юздите. Защо беше отказала Цяра? Проклетата Сюан! Вместо да следи Шериам, тръгнала да похищава Егвийн!
Съветът беше стихнал. Жените чакаха да видят как ще откликне Егвийн на своето „освобождаване“. Романда, прибрала на кок прошарената си коса, излъчваше задоволство, докато Лелейн — в другия край на помещението — се цупеше, като в същото време се стараеше да покаже, че се радва на завръщането на Егвийн. След всичко, което Егвийн бе преживяла в Бялата кула, тази неприязън изглеждаше нелепо дребнава.
Егвийн си пое дълбоко дъх и прегърна Извора. Усещането бе толкова хубаво! Без горчивия вилняк, който да смали силата й до струйка, без нуждата да достига чрез други жени, които да й влеят от своята мощ. Никаква нужда от ша-ангреал. Колкото и да беше сладка мощта през набраздената палка, да си силна без нея бе още по-удовлетворяващо.