— Аз… подчинението определено е важно, Елайда.
Елайда поклати глава, без да поглежда Егвийн, която й слагаше супа с черпака.
— Всяка би признала това, Мейдани. Попитах какво трябва да се направи. За щастие самата аз имам идея. Не ти ли се струва странно, че Трите клетви изобщо не упоменават за подчинение към Бялата кула? Сестрите не могат да лъжат, не могат да правят оръжие, с което хора да убиват други хора, и не могат да използват Силата за оръжие срещу други освен в защита. Тези клетви винаги са ми изглеждали твърде хлабави. Защо да няма клетва за подчинение на Амирлин? Ако това простичко обещание бе част от всички нас, колко болка и трудности можеше да избегнем! Може би е време за известна ревизия.
Егвийн стоеше неподвижно. Някога самата тя не разбираше важността на клетвите. Подозираше, че не малко новачки и Посветени са поставяли под въпрос ползата от тях. Но беше научила важността им така, както всяка Айез Седай трябваше да го направи. Трите клетви бяха онова, което правеше Айез Седай. Те бяха това, което държеше Айез Седай задължени да правят каквото е най-добро за света — но над това бяха и защита от обвинения.
Промяната им… е, това щеше да е безпрецедентно бедствие. Елайда трябваше да знае това. Фалшивата Амирлин обаче просто се зае със супата си, като се усмихна на себе си. Явно обмисляше четвърта клетва, която да наложи подчинение. Не можеше ли да разбере, че това ще подрони самата Кула? Че ще превърне Амирлин от водачка в деспот!
Гневът на Егвийн кипна, задимя като супата в ръцете й. Тази жена, това… същество! Тя беше причината за проблемите в Бялата кула, тя беше тази, която бе довела до разделението между бунтовничките и лоялистките. Тя беше пленила Ранд и го беше пребила. Тя беше злото!
Усети, че се е разтреперила. В друг момент щеше да изригне и да накара Елайда да чуе истината.
„Не! — помисли си. — Ако направя това, моята битка свършва. Губя своята война.“
Тъй че направи единственото, което можа да се сети, за да се спре. Изля черпака на пода.
Кафеникавата супа се плисна върху нежния килим с червените, жълти и зелени птици в полет. Елайда изруга, скочи от стола си и заотстъпва от разлятото. Нищо не беше пръснало върху роклята й, за жалост. Егвийн спокойно дръпна една кърпа за сервиране от масата и започна да попива разлятото.
— Непохватна тъпачка такава! — сопна се Елайда.
— Съжалявам — промълви Егвийн. — Без да искам… — И наистина не го искаше. Искаше й се всичко това тази вечер изобщо да не беше се случвало. Искаше й се Елайда да не беше дошла на власт. Искаше й се Кулата да не беше се разцепила. Искаше й се да не беше принудена да разлее супата на пода. Но я беше разляла. Тъй че коленичи и започна да търка.
— Този килим струва повече от цялото ти село, дивачко! Мейдани, помогни й!
Сивата изобщо не възрази. Скочи, грабна ведрото със студена вода, в което се охлаждаше вино, и заситни да помогне на Егвийн. Елайда отиде до една врата в другия край на стаята да повика слугини.
— Повикай ме — прошепна Егвийн, щом Мейдани се смъкна на колене до нея да й помогне.
— Какво?!
— Повикай ме да ми дадеш указания — каза тихо Егвийн и хвърли поглед към Елайда, която все още бе обърната с гръб към тях. — Трябва да поговорим.
Беше възнамерявала да отбягва шпионките от Салидар, да остави Беонин да действа като нейна пратеничка. Но имаше твърде много въпроси. Защо Мейдани не беше избягала от Кулата? Какво крояха шпионките? Беше ли някоя от другите приета от Елайда и бита толкова като Мейдани?
Мейдани също хвърли поглед към Елайда, после към Егвийн.
— Може да не ми личи понякога, но аз все пък съм Айез Седай, момиче. Не можеш да ми заповядваш.
— Аз съм твоята Амирлин, Мейдани — каза Егвийн спокойно, докато изстискваше в една кана подгизналата от супа кърпа. — И за теб ще е най-добре да го запомниш. Освен ако не искаш Трите клетви да се заменят с оброк за вечна служба на Елайда.
Мейдани я погледна плахо, после се присви боязливо от пронизителните викове на Елайда за слугини. Горката. Явно бе преживяла тежки изпитания напоследък.
Егвийн сложи ръка на рамото й.
— Елайда може да бъде свалена, Мейдани. Кулата ще бъде обединена отново. Ще се погрижа това да стане, но трябва да сме храбри. Повикай ме.
Мейдани вдигна очи и я изгледа.
— Как… как го правиш това? Казват, че те наказват по три, по четири пъти на ден, че между всяко наказание ти трябва Цяр, за да могат да те бият още. Как можеш да го понесеш?