В съседната нива няколко по-млади мъже изтръгваха от земята пън, но опитното око на Нинив виждаше, че те всъщност изобщо не се опитват да свършат работа. Не бяха сложили хамута на вола, а и не бяха разкопали около пъна, за да излезе по-лесно. Дългите пръти пък, които лежаха в тревата, бяха прекалено дебели и гладко издялани, за да са дръжки на сечива. Бойни криваци. Гледката беше почти забавна, предвид това, че Ранд водеше двеста айилци, но все пак говореше нещо. Тези хора очакваха неприятност и се готвеха за нея. Несъмнено и те усещаха назряващата буря.
Този район, в близост до търговски пътища и в границите на Тийр, беше сравнително спокоен и незастрашен от безчинствата на разбойници. Освен това бе достатъчно далеч на север, за да се въвлича в дребните счепквания между Иллиан и Тийр. Трябваше да е място, където селяните да нямат нужда от бойни криваци и да гледат пътниците все едно, че очакват нападение.
Тази бдителност щеше да им послужи добре, когато дойдеха тролоците, стига дотогава сеанчанците да не ги принудеха да влязат в армиите им. Нинив дръпна отново плитката си.
Умът й се върна към Лан. Трябваше да направи нещо! Но Ранд не се вразумяваше. Така оставаше само загадъчният план на Кацуан. Глупава жена — да откаже да го обясни. Нинив бе направила първата стъпка, като предложи съюз, а как бе реагирала Кацуан? Със самонадеяна наглост, разбира се. Ще прибира тя Нинив в групичката си Айез Седай като някакво детенце, заскитало се из горите!
Как задачата на Нинив — да открие къде е Перин — щеше да помогне на Лан? През последната неделя Нинив бе притискала Кацуан за повече информация, но не беше успяла да изкопчи нищо.
— Изпълни добре тази задача, чедо — беше й казала Кацуан, — и може би ще ти поверя повече отговорност в бъдеще. Проявявала си инат понякога, а това няма да го търпим.
Нинив въздъхна. Да открие къде е Перин. Как се очакваше да го направи? Хората от Две реки нямаше да са й от полза. Много от мъжете им пътуваха с Перин, но не ги бяха виждали от дълго време. Бяха на юг някъде, в Алтара или Геалдан може би. Но районът за търсене беше много голям.
Знаеше, че Две реки няма да предложат лесен отговор. Кацуан явно вече се бе опитала да се добере сама до Перин и не бе успяла. Затова бе възложила задачата на Нинив. Дали Ранд не беше изпратил Перин на някоя тайна мисия?
— Ранд?
Той мърмореше нещо на себе си.
Нинив потръпна.
— Ранд? — повтори малко по-рязко.
Той млъкна и извърна поглед към нея. Стори й се, че видя гнева, скрит дълбоко в него — в очите му за миг блесна раздразнение, че го е прекъснала. След това изчезна, смени се с плашещо хладна сдържаност.
— Да?
— Ти… знаеш ли къде е Перин?
— Той си има поставени задачи и ги изпълнява — отвърна Ранд и отново се загледа напред. — Какво искаш да знаеш?
Не биваше да споменава Кацуан.
— Още се безпокоя за него. И за Мат.
— Аха. Никак не те бива в лъженето, а, Нинив?
Тя се изчерви от смущение. Кога се беше научил да познава хората толкова добре!
— Наистина се безпокоя за него, Ранд ал-Тор. Той е толкова кротък, скромен — и винаги позволява на приятелите си да го командорят.
Така. Нека Ранд да мисли за това.
— Скромен? — повтори той замислено. — Да, предполагам, че още е скромен. Но кротък? Перин вече не е твърде… кротък.
Значи се беше свързвал с Перин наскоро. Светлина! Как го беше разбрала Кацуан и как на нея й беше убягнала тази връзка?
— Ранд, ако си възложил на Перин да свърши нещо за теб, защо трябва да го пазиш в тайна? Имам право да…
— Не съм се срещал с него, Нинив — прекъсна я Ранд. — Успокой се. Просто има неща, които знам. Свързани сме — Перин, аз и Мат.
— Как? Какво искаш да…
— Само това ще кажа, Нинив — прекъсна я Ранд тихо.
Нинив стисна зъби. Другите Айез Седай говореха за умението да сдържаш чувствата си, но явно не им се налагаше да се разправят с Ранд ал-Тор. И тя можеше да е спокойна, ако не се очакваше да се оправя с най-упорития глупак, навличал ботуши на краката си.
Продължиха известно време мълчаливо. Облачното небе бе надвиснало над главите им като далечно поле от торф и сив мъх. Мястото за среща с Пограничниците беше един кръстопът наблизо. Можеха да Отпътуват направо там, но Девите бяха настояли да пристигнат малко по-далече и да подходят по-предпазливо. Пътуването беше изключително удобно, но можеше и да е опасно. Ако враговете ти знаят къде ще се появиш, можеш да отвориш портала и да се озовеш в засада от стрелци. Дори изпращането на съгледвачи не беше толкова безопасно, колкото да Отпътуваш до място, където никой не те очаква.