Брин се отпусна.
— Ще направя всичко по силите си, Майко. — След това посочи войнишките редици.
— Има нещо, което трябва да видите.
Подкараха по пълния с хиляди войници път. Сюан яздеше до нея и Брин, Гавин малко след тях. Лелейн и Романда останаха с другите Заседателки, след като Егвийн им махна с ръка. Новопридобитото им покорство се оказваше полезно, особено след като явно бяха решили вече да се надпреварват за одобрението на Егвийн. Вероятно всяка се домогваше да стане новата й Пазителка, след като Шериам вече я нямаше.
Генералът я поведе към предните линии и Егвийн приготви сплит от Въздух в случай, че към нея бъде изстреляна някоя стрела. Сюан я погледна за миг, но не оспори тази предпазна мярка. Трябваше да е ненужна — стражите на Кулата никога нямаше да стрелят по Айез Седай, дори в конфликт като този. Същото обаче не можеше да се каже за Стражниците, а злополуките все пак се случваха. За Елайда щеше да е добре дошло, ако някоя случайна стрела пронижеше съперничката й в гърлото.
Речните камъни на настилката отстъпиха място на четвъртити блокове, докато преминаваха през евакуирания Дарейн, а те на свой ред — на мраморни плочи, водещи към моста Алиндер, величествено съоръжение от бял мрамор, което прехвърляше реката към Тар Валон. Тук беше онова, което Брин искаше да й покаже: от другата страна на моста, присвити зад барикадата от камъни и трупи, стояха бойци от Гвардията на Кулата с Пламъка на Тар Валон на табардите. Не можеше да са повече от хиляда.
Ударната сила на Брин наброяваше десет хиляди.
— Знам, че съотношението на силите никога не ни е спирало да щурмуваме — заговори Брин. — Но Гвардията може да изкара повече бойци, особено с набор на мъже от самия град. Съмнявам се, че са изкарали тези месеци в дялкане на пръчки край огнището и в спомени за славни времена. Ако Чубайн има малко ум в главата, щеше да е упражнявал ново попълнение войници.
— Тогава къде са? — попита Егвийн.
— Светлината само знае, Майко — отвърна Брин и поклати глава. — Ще изгубим хора, докато преодолеем тази сила, но не много. Ще е разгром.
— Възможно ли е сеанчанците наистина да са ги уязвили чак толкова?
— Не знам, Майко. Нощес беше лошо. Много огън, много мъртви. Но преценката ми за щетите е в стотици, не в хиляди. Може би Гвардията разчиства отломките и потушава пожарите, но все пак мислех, че ще съберат по-голяма сила, когато ме видяха да съсредоточавам хората си тук. Огледах ги тези момчета с далекогледа. Капнали са.
Егвийн гледаше замислено през реката. Лек ветрец духаше срещу течението и водата се накъдряше.
— Не оспорвате разумността на този щурм, генерале.
— Не е в навика ми да оспорвам заповеди, Майко.
— А съображенията ви по въпроса, ако ви попитат?
— Ако ме попитат? Ами, атакуването тактически е оправдано. Загубили сме Пътуването като предимство и щом врагът ни може да се снабдява, когато си поиска, тогава какъв е смисълът на една обсада? Време е или да се нападне, или да стягаме багажа и да си ходим.
Егвийн кимна. И все пак изпитваше колебание. Онзи злокобен дим в небето, осакатената Кула, наплашените войници без подкрепления. Всичко това нашепваше за нещо нередно.
— Колко можем да чакаме, преди да се наложи на всяка цена да започнете щурма, генерале? — попита тя.
Брин се намръщи, но не възрази на въпроса. Погледна към небето.
— Става късно. Един час може би. След това ще е много тъмно. При такова благоприятно съотношение на силите не бих добавил случайния фактор на нощната битка.
— Значи изчакваме час — заяви Егвийн и се отпусна в седлото. Другите изглеждаха объркани, но замълчаха. Амирлинският трон беше казал.
За какво чакаше? Какво й подсказваха инстинктите? Мислеше за това, докато минутите бавно се точеха. По някое време осъзна какво я беше накарало да спре. Направеше ли се тази стъпка, връщане нямаше да има. Предната нощ Бялата кула беше пострадала. За първи път вражеска сила бе използвала Единствената сила срещу нея. Щурмът на Егвийн щеше да е още нещо за първи път: първият път, в който група Айез Седай е повела войски срещу друга група Айез Седай. Имало беше преди битки между фракции в Кулата. Сблъсъци между една и друга Аджа, довеждали понякога до кръвопролития, като случилото се след свалянето на Сюан. Тайните истории упоменаваха за такива събития.
Но никога враждата не се беше разпростирала извън вратите на самата Кула. Никога Айез Седай не бяха повеждали войски по тези мостове. Да направи това означаваше завинаги да се свърже с управлението й. Каквото и друго да постигнеше Егвийн, сигурно щеше да бъде засенчено от този ден.