— Червената Аджа в немилост ли е? — попита тя тихо Тесан.
Бялата кимна и черните й плитки се люшнаха около лицето й.
— Не е нужно да се безпокоиш за Червените — заговори с лекия си тарабонски акцент. — След изчезването на Елайда се върнаха в квартирите си. Заседателките тук се притесниха, че Червените бързо ще изберат нови Заседателки и ще ги пратят на тази процедура. Вярвам, че няколко… по-резки послания от Съвета на Кулата бяха достатъчни, за да ги сплашат.
— А Силвиана Бреон? Още ли е затворена?
— Да, доколкото знам, Майко — отвърна Тесан, като неволно изрече титлата, въпреки че Егвийн все още не беше издигната от Съвета. — Не се безпокой. Леане… Леане е освободена. Наредихме да я пратят да застане с другите бунтовнички и да чака опрощението ти.
Егвийн кимна замислено.
— Заръчай да доведат Силвиана тук, в Съвета на Кулата. Незабавно.
Тесан се намръщи.
— Майко, не мисля, че моментът е…
— Просто го направи — изсъска й Егвийн, отново се обърна с лице към Съвета и произнесе твърдо:
— Една, която идва покорно в Светлината.
Серин се успокои.
— Кой идва пред Съвета на Кулата?
— Една, която идва смирено в Светлината — отвърна Егвийн. Взря се във всяка от Заседателките. Твърда ръка. Трябваше да е твърда. Нуждаеха се от твърдо управление.
— Кой идва пред Съвета на Кулата? — завърши Серин.
— Една, която идва призована от Съвета — заяви Егвийн, — покорно и смирено в Светлината, и моли само да приеме волята на Съвета.
Церемонията продължи. Всяка от Заседателките се съблече до кръста, за да докаже, че е жена. Егвийн също го направи и леко се изчерви при мисълта за Гавин, който явно си мислеше, че трябваше да го доведе на събитието.
— Кой става за тази жена? — запита Серин, след като Сестрите се облякоха. Егвийн засега трябваше да остане гола до кръста и хладният ветрец, лъхнал през дупката, смрази кожата й. — И се врича за нея, сърце за сърце, душа за душа, живот за живот?
Юкири, Сеайне и Суана станаха бързо.
— В това се вричам — заяви всяка.
Първия път, когато Егвийн бе преживяла тази церемония, беше стъписана. На всяка стъпка бе изпитвала ужас, че ще направи грешка. Още по-лошо: изпитваше ужас, че всичко това ще се окаже подвеждане или грешка.
Този страх вече го нямаше. Докато задаваха ритуалните въпроси — след като пристъпи три стъпки напред и коленичи на гладкия под, пребоядисан по заповед на Елайда само с шест цвята, извиващи се на спирала от знака на Пламъка на Тар Валон, — Егвийн прозря през външната помпозност до самата сърцевина на това, което ставаше. Тези жени бяха уплашени. Също като жените в Салидар. Амирлинският трон бе източник на стабилност и те се домогваха до нея.
Защо беше избрана? И двата пъти отговорът изглеждаше един и същ. Защото тя бе единствената, за която всички можеха да се съгласят. На лицата в тази група имаше усмивки. Но бяха усмивките на жени, успели да задържат съпернички настрани от Трона. Или бяха усмивките на жени, успокоени, че някоя излиза напред, за да поеме водачеството. А може би някои се усмихваха, защото не се налагаше те да поемат Трона. Близката му история бе натежала от опасности, раздори и две трагедии.
Първия път, в Салидар, Егвийн си беше помислила, че жените са се видиотили. Сега беше по-опитна и, надяваше се, по-мъдра също. Можеше да разбере, че онези не бяха глупачки. Бяха Айез Седай — прикриващи страха си, изключително предпазливи, но и безскрупулни в същото време. И избираха жена, за която щеше да им е все едно, ако се провали. Поемаха риск, но без самите те да се излагат на опасност.
Тези жени правеха същото. Прикриваха страха си с гладки лица и сдържани действия. Когато дойде моментът Заседателките да станат в нейна подкрепа, Егвийн не се изненада, че станаха и единадесетте. Нито едно несъгласие. Нямаше да има никакво измиване на крака при тази церемония.
Не беше изненадана. Те знаеха, че нямат друг избор, не и при армия на прага им, не и след като Елайда все едно, че беше умряла. Присъщо за Айез Седай беше да се действа все едно, че не е имало никакъв спор. Трябваше да се постигне единодушие.
Серин изглеждаше изненадана, че никоя не остана седнала, макар и само за да докаже, че няма да позволи да й налагат воля. Всъщност повечето Заседателки изглеждаха изненадани и Егвийн подозираше, че съжаляват за решението си да станат толкова бързо. Можеше да се спечели известна власт, ако се окажеш единствената, останала седнала, и принудиш кандидатката да измие краката ти и да помоли за разрешение да служи. Разбира се, това щеше да открои въпросната жена и да й спечели неприязънта на новата Амирлин.