„Да — прошепна Ранд умолително. — Кажи ми. Защо?“
„Може би… — отвърна Луз Терин стъписващо ясно, без дори нотка на лудост в гласа. Заговори тихо, благоговейно. — Защо? Може да е… Може да е за да имаме втори шанс.“
Ранд се смрази. Ветровете се блъскаха в него, но той им беше неподвластен. Силата в него се поколеба като брадвата на палач, затреперила над врата на осъдения. „Може да нямаш право да избираш задълженията, които ти се дават — прошепна в ума му гласът на Трам, далечен спомен. — Но можеш да избереш защо ги изпълняваш.“
Защо, Ранд? Защо отиваш на битка? Какъв е смисълът? Защо?
Всичко бе затихнало. Дори с бурята, с ветровете, с грохота на мълниите.
Всичко бе тихо.
„Защо? — помисли си Ранд в почуда. — Защото всеки път, когато живеем, обикваме отново.“
Това беше отговорът. Всичко го връхлетя: животи изживени, грешки направени, любов, променяла всичко. Целия свят видя в умствения си взор, огрян от сиянието в ръката му. Спомни си животи, стотици, хиляди, проточени назад в безкрайността. Спомни си любов и мир, радост и надежда.
В този миг изведнъж го озари нещо удивително. „Ако аз живея отново, значи и тя би могла!“
За това се бореше. За това живееше отново и това бе отговорът на въпроса на Трам. „Боря се, защото последния път се провалих. Боря се, защото искам да поправя онова, което сгреших.“
„Този път искам да го направя добре.“
Силата в него стигна до своя предел и той я обърна срещу нея самата през ключа за достъп. Тер-ангреалът беше свързан с много по-мощен, огромен ша-ангреал, сътворен, за да спре Тъмния. Твърде мощен според някои. Твърде мощен, за да се използва изобщо. Твърде плашещ.
Ранд насочи собствената му мощ срещу него. Стовари я в далечния глобус, за да го пръсне като в шепите на гигант.
Чедан Кал се взриви.
Силата угасна.
Бурята секна.
Ранд отвори очи за първи път като че ли след безкрайно много време. Знаеше някак, че никога вече няма да чуе гласа на Луз Терин в главата си. Защото те не бяха двама души. И никога не са били.
Огледа света под нозете си. Облаците горе най-сетне се бяха разкъсали, макар и само в зенита. Сумракът се разпръсна и слънцето се показа, увиснало точно над него.
Ранд вдигна очи към него и се усмихна. И най-сетне от гърлото му изригна смях: дълбок, ясен и чист.
Твърде дълго не се беше смял.
Епилог
Окъпана в светлина
Егвийн работеше на светлината на два бронзови светилника. Бяха оформени като жени с вдигнати ръце и пламъкът струеше от дланите им. Кротката жълта светлина се отразяваше от ръцете и лицата им. Дали бяха символи на Бялата кула и Пламъка на Тар Валон? Или изобразяваха Айез Седай, запридаща Огън? А може би бяха просто спомен за вкуса на някоя предишна Амирлин.
Стояха от двете страни на писалището й. Удобно писалище, най-сетне, с удобен стол. Намираше се в кабинета на Амирлин, изчистен от всичко, напомнящо за Елайда. Заради това беше празен, с голи стени, без дори картина или гоблен по дървената ламперия, без изделия на изкуството по масичките в дъното. Дори книжните рафтове бяха опразнени, за да не би нещо от Елайда да оскърби Егвийн.
В мига, в който разбра какво са направили, Егвийн заповяда вещите на Елайда да се съберат в грижливо заключен склад и да се пазят от жени, на които можеше да се довери. Сред тези вещи можеше да се крият податки за плановете на Елайда. Можеше да са просто скрити бележки, пъхнати между страниците на книги, за да бъдат прегледани по-късно. Или да е нещо по-смътно, като връзки между видовете книги, които е чела, или предмети, които е държала в чекмеджетата на писалището. Но не разполагаха със самата Елайда, за да я разпитат, така че не можеше да се предвиди какви нейни интриги може да се върнат след време и да захапят Бялата кула. Егвийн възнамеряваше да огледа тези вещи, а след това да разпита всяка Айез Седай, пребивавала по това време в Кулата, за да разбере какви податки може да крият.
Но засега беше твърде заета. Поклати глава, докато прелистваше страниците на доклада на Силвиана. Жената наистина се утвърждаваше като ефикасна Пазителка, много по-умела от Шериам. Жените лоялистки уважаваха Силвиана, а Червената Аджа като че ли бе приела — поне отчасти — предложението на Егвийн за мир с избора на една от тях за своя Пазителка.
Разбира се, Егвийн имаше и две твърди писмени възражения — едното от Романда, а другото от Лелейн — най-отдолу в купа документи. Двете бяха оттеглили възторжената си подкрепа почти толкова бързо, колкото я бяха предложили. В момента спореха как трябва да се постъпи с пленените от Егвийн при нападението над Бялата кула дамане, като и двете не одобряваха плана й да бъдат обучавани за Айез Седай. Романда и Лелейн явно щяха да й създават главоболия години занапред.