— Както кажеш — отстъпи Руарк. — Да тръгваме тогава. Все още ни чака доста разстояние за бягане. — Отдръпна се настрани, за да поговори с Баел. Авиенда понечи да се отдели, но строгият поглед на Амис я накара да замръзне.
— Авиенда — каза суровата белокоса жена. — Колко Мъдри отидоха с Руарк да огледат тази бежанска колона?
— Николко, освен мен — призна Авиенда.
— О, ама ти да не би да си Мъдра вече? — попита Баир.
— Не — бързо отвърна Авиенда и се посрами още повече, като се изчерви. — Лошо се изразих.
— Тогава ще бъдеш наказана — заяви Баир. — Ти вече не си Дева, Авиенда. Не ти е мястото да разузнаваш. Тази задача е за други.
— Да, Мъдра — промълви Авиенда, навела очи. Не беше помислила, че отиването с Руарк ще й донесе срам — виждала беше други Мъдри да изпълняват подобни задачи.
„Но аз не съм Мъдра — напомни си тя. — Аз съм само чирачка.“ Баир не беше казала, че Мъдра не може да разузнава. Само, че не е място за Авиенда. Ставаше дума за самата нея. И за онова, което бе направила — или може би продължаваше да го прави, — за да предизвиква Мъдрите.
Дали си мислеха, че се е размекнала, като е прекарвала толкова време с Елейн? Самата Авиенда се безпокоеше, че това е вярно. През онези дни в Кемлин бе започнала да открива, че я радват коприните и баните. Накрая съвсем вяло беше възразила, когато Елейн измисли повод да я облече в някакво непрактично и безсрамно облекло с везмо и дантела. Толкова по-добре, че бяха дошли да я вземат.
Последва призивът да поемат на път и облечените в кадин-сор мъже и жени затичаха на малки групи. Въпреки бухналите си поли Мъдрите се движеха също толкова леко като войниците. Амис докосна Авиенда по рамото и каза:
— Ще тичаш с мен, за да можем да обсъдим наказанието ти.
Така че Авиенда затича до Мъдрата. Такава скорост всеки айилец можеше да поддържа почти безкрайно. Групата й, от Кемлин, се беше срещнала с Руарк, докато той се беше запътил от Бандар Еваан да се срещне с Ранд ал-Тор в западната част на страната. Добрайн Таборвин, кайриенец, все още поддържаше реда в столичния град, където, според сведенията, беше издирил член на доманския управителен съвет.
Групата айилци сигурно щеше да може да Пропътува през портал останалото разстояние. Но не беше далече — само няколко дни пеш — и бяха тръгнали достатъчно рано, за да стигнат в уговореното време, без да прибягват до Единствената сила. Руарк искаше да огледа лично околностите на чифлика, който Ранд ал-Тор използваше за своя база. Други части от Гошиен и Таардад Айил щяха да се присъединят към тях при базата с помощта на портали, ако се наложеше.
— Какво според тебе иска Кар-а-карн от нас тук в Арад Доман, Авиенда? — попита Амис.
Авиенда едва прикри мръщенето си. А наказанието й?
— Искането е необичайно — отвърна тя. — Но Ранд ал-Тор има много странни идеи, дори за влагоземец. Това няма да е най-необичайната задача, която е отредил за нас.
— А това, че Руарк намира задачата за притеснителна?
— Съмнявам се вождът на клана да е притеснен — отвърна Авиенда. — Подозирам, че Руарк говори това, което е чул да казват други, просто го предава на Мъдрите. Няма желание да посрами други, като разкрие кои са споделили страховете си.
Амис кимна. Каква беше целта на тези въпроси? Тя би трябвало да се е сетила същото, разбира се. Защо ще пита Авиенда за съвет?
Потичаха известно време в мълчание, без никоя да спомене за наказанията. Простили ли й бяха Мъдрите несъзнателната грешка? Нямаше да я опозорят по този начин, разбира се. Щяха да й дадат време да помисли какво е направила, иначе срамът й щеше да е непоносим. Можеше отново да сгреши, по-лошо дори.
Амис не издаде какво мисли. Беше била Дева някога, като Авиенда. Беше твърда дори за айилка.
— А самият ал-Тор? — попита Амис. — Какво мислиш за него?
— Обичам го — отвърна Авиенда.
— Не попитах Авиенда глупавото момиче — отряза я Амис. — Попитах Авиенда Мъдрата.
— Той е човек с много товари — заговори Авиенда по-предпазливо. — Боя се, че прави много от тези товари по-тежки, отколкото трябва да са. Някога си мислех, че има само един начин да си силен, но се научих от своята първосестра, че греша. Ранд ал-Тор… не смятам, че го е научил все още. Безпокоя се, че бърка твърдостта със силата.
Амис отново кимна, сякаш одобрително. Някакво изпитване ли бяха тези въпроси?
— Би ли се омъжила за него? — попита Амис.