Лицето на Ранд отново помръкна, очите му загледаха буреносно и Нинив наново си спомни за халата, която назряваше на север.
— Тази земя е натрошена, Ранд ал-Тор — заговори Руарк с глас, по-спокоен от този на Баел. — Не е търсене на извинения да обясниш този факт и не е страхливост да си предпазлив с една трудна задача.
— Ние трябва да имаме мир тук — изръмжа Ранд. — Ако вие не можете да се справите…
— Момче — намеси се Кацуан. — Може би искаш да замълчиш малко и да помислиш. Колко пъти знаеш да са те проваляли айилците? Колко пъти ти си ги провалял, наранявал или обиждал?
Ранд затвори уста, а Нинив изскърца със зъби, че не беше заговорила тя. Освен това на Кацуан й бяха дали и стол — Нинив не си спомняше да я е виждала някога седнала на пода. Столът явно беше взет от имението. Беше направен от бели рога на елгилрим — протягаха се навън като разтворени длани — и имаше червена възглавничка. Авиенда подаде на Кацуан чашка чай и тя отпи предпазливо.
С явно усилие Ранд овладя нервите си.
— Извинявам се, Руарк, Баел. Просто беше… изморително няколко месеца.
— Нямаш тох — каза Руарк. — Но седни, моля те. Да споделим сянка и да поговорим вежливо.
Ранд въздъхна, кимна и се настани на пода пред двамата. Мъдрите — Амис, Мелайне и Баир — не изглеждаха склонни да вземат участие в обсъждането. Бяха наблюдателки, също като Нинив.
— Ние трябва да имаме мир в Арад Доман, приятели — каза Ранд и разгъна една карта между тримата върху чергата на шатрата.
— Добрайн Таборвин се справи добре с Бандар Еваан — каза Баел и поклати глава, — но Руарк беше прав, като нарече тази земя натрошена. Тя е като порцелан на Морския народ, пуснат от върха на висока планина. Ти ни каза да открием кой командва там и да видим дали можем да възстановим реда. Е, доколкото можем да кажем, никой не командва. Всеки град е оставен да се оправя сам.
— А Съветът на търговците? — попита Башийр, след като седна при тях, подръпна мустака си и огледа картата. — Съгледвачите ми казват, че те все още държат някаква власт.
— В градовете, където управляват, е така — отвърна Руарк. — Но влиянието им е слабо. В столицата е останал само един член все още, жена, и няма голяма власт там. Спряхме битките по улиците, но с големи усилия. — Руарк поклати глава. — Това става, когато се опитваш да владееш повече земи от твърдини и клан. Без своя крал тези доманци не знаят кой управлява.
— Къде е той? — попита Ранд.
— Никой не знае, Ранд ал-Тор. Изчезнал е. Според някои преди месеци, според други — преди години.
— Грендал може би го държи — прошепна Ранд, оглеждаше съсредоточено картата. — Ако е тук. Да, мисля, че вероятно е тук. Но къде? Няма да е в кралския дворец, не е в нейния стил, избрала е някое място, което да е нейно, място, където може да изложи трофеите си. Място, което само по себе си е трофей, но не и място, за което да се сети веднага човек. Да, знам. Прави сте. Така се скри тя преди…
Каква фамилиарност! Нинив потръпна. Авиенда коленичи до нея с чашка чай. Нинив я взе, срещна погледа й и й зашепна въпрос. Авиенда само бързо поклати глава. По-късно, като че ли говореше изражението й. После се отдръпна в дъното на шатрата, а след това смръщи лице, смъкна проскубания си парцал и започна да дърпа нишките една по една. Какъв беше смисълът от това?
— Кацуан — попита Ранд високо. — Какво знаеш за Съвета на търговците?
— Те са предимно жени — отвърна Кацуан. — И доста умни жени при това. Но са егоистична пасмина. Тяхно задължение е да избират краля и след изчезването на Алсалам е трябвало да го заменят с друг. Твърде много от тях виждат изгодна възможност в ситуацията и това им пречи да стигнат до разбирателство. Мога да допусна, че са се разделили при този хаос, за да осигурят властта в родните си градове, като се борят за постове и съюзи, докато всяка от тях предлага свой кандидат за крал на другите.
— А тази доманска армия, която воюва със сеанчанците? — попита Ранд. — Това тяхно дело ли е?
— Не знам нищо за това.
— Говориш за Родел Итуралд — каза Руарк.
— Да.
— Той се сражава добре преди двайсет години — каза Руарк и потърка четвъртитата си брадичка. — Един от тия, дето наричате Велики капитани. Ще ми се да танцувам копията с него.
— Няма да ги танцуваш — сряза го Ранд. — Не и докато аз съм жив поне. Ще умиротворим тази страна.
— И очакваш да направим това без бой ли? — попита Баел. — Този Родел Итуралд, както ни съобщават, се бие като пясъчна буря срещу сеанчанците, привлича гнева им по-добре дори от самия теб, Ранд ал-Тор. Няма да спи, докато завладяваш отечеството му.