— Ще те опазим жив, Даврам Башийр. Ако не, ще те натъпчем със слама, ще те вържем на коня ти и от теб ще стане наистина страхотна мишена за стрелите им.
Баел се изсмя гръмко, а Девите при входа отново подхванаха говоренето с ръце.
Башийр се изкиска, въпреки че и той май не разбра много хумора, после попита Ранд:
— Сигурен ли си, че искаш да направим това?
Ранд кимна.
— Отдели част от силите си и ги прати с айилците, както иска Руарк.
— А Итуралд? — попита Башийр и отново погледна картата. — Няма да има мир задълго, щом разбере, че сме завзели отечеството му.
Ранд потупа картата и заяви:
— Аз ще се оправя с него лично.
Глава 8
Чисти ризи
Небе на началник пристанище, така го наричаха. Сиви облаци, навъсени и своенравни. Може би другите — тук в лагера извън Тар Валон — не бяха забелязали упорито задържащите се облаци, но Сюан беше. Никой моряк нямаше да ги пропусне. Не достатъчно тъмни, за да обещават буря, нито достатъчно светли, за да подсказват за гладки води.
Небе като това беше неясно. Можеш да отплаваш и изобщо да не видиш капка дъжд или намек за бурни ветрове. Или само след миг можеш да се озовеш сред шквал. Подвеждаща беше тази облачна пелена.
Повечето пристанища взимаха дневна такса за всеки съд, хвърлил котва в заливите им, но в бурни дни — когато никой рибар не можеше да хване улов — таксата падаше наполовина или изобщо се отменяше. В дни като този обаче, когато имаше мрачни облаци, но никакво доказателство за бури, повечето началници на пристанища взимаха такса за пълен ден. Тъй че рибарят трябваше да избира. Оставаш в пристанището и чакаш или излизаш, за да избиеш пристанищните такси. Повечето дни като този не обръщаха на буря. Повечето дни като този бяха безопасни.
Но ако наистина дойдеше буря в ден като този, обикновено беше много лоша. Много от най-ужасните бури в историята се бяха разразили от небе на началник-пристанище. Затова някои рибари имаха друго име за облаци като тези. Наричаха ги „було на риба лъв“. А вече бяха минали дни, откакто небето бе предложило нещо по-различно. Сюан потръпна и придърпа шала си. Това небе беше лош знак.
Едва ли много рибари биха избрали да излязат в този ден.
— Сюан? — В гласа на Лелейн се прокрадна раздразнение. — Хайде побързай. И не искам да чувам повече суеверни глупости за небето. Честно. — Високата Айез Седай се обърна и продължи по пътеката.
„Суеверни? — помисли си възмутено Сюан. — Хиляда поколения мъдрост не е суеверие. Това е здрав смисъл!“ Но не каза нищо, а забърза след Лелейн. Лагерът на верните на Егвийн Айез Седай продължаваше обичайната си дейност, стабилно като колелца на часовник. Ако съществуваше нещо, в което Айез Седай бяха добри, това беше създаването на ред. Палатките бяха подредени на групи по Аджи в подражание на разположението на Бялата кула. Имаше малко мъже и всички, които минаваха покрай тях — бойци от войските на Гарет Брин, коняри, ратаи, — бързаха по задачите си. Работничките жени ги превъзхождаха по брой, като много от тях бяха извезали Пламъка на Тар Валон на полите или елечетата си.
Една от малкото особености на селището — ако човек пренебрегнеше факта, че имаше палатки вместо стаи и дървени пътеки вместо коридори с плочки — беше броят на новачките. Бяха стотици. Всъщност броят им вече беше над хиляда, много повече, отколкото Кулата беше побирала в последно време. След като единството на Айез Седай се възстановеше, щеше да се наложи квартирите на новачките, които не бяха използвани от десетилетия, да се отворят отново. Може би щеше да им трябва дори втора кухня.
Новачките щъкаха наоколо в „семейства“ и повечето Айез Седай се стараеха да не им обръщат внимание. Някои го правеха по навик — че кой обръща внимание на новачки? Но други го правеха от неодобрение. Според тяхната преценка жени, които бяха достатъчно възрастни, за да бъдат майки и баби — всъщност много от тях бяха майки и баби — изобщо не можеше да бъдат записвани в книгата на новачките. Но какво можеше да се направи? Егвийн ал-Вийр, Амирлинският трон, бе заявила, че това трябва да стане.
Сюан все още можеше да долови потреса у някои Айез Седай, покрай които минаваше. Егвийн трябваше да бъде контролирана по-грижливо. Какво се беше объркало? Кога Амирлин се беше измъкнала от тях? Сюан щеше да изпита повече задоволство от тези погледи, ако самата тя не беше притеснена от продължителния плен на Егвийн в Бялата кула. Това си беше истинско було на риба лъв. Потенциал за голям успех, но също и за голям провал. Забърза се след Лелейн.