— Какво е състоянието на преговорите? — попита Лелейн, без да си прави труда да поглежда към Сюан.
„Можеш сама да отидеш на някоя сесия и да разбереш“ — помисли Сюан. Но Лелейн искаше да изглежда, че ръководи, без да взима активно участие. А питането на Сюан на открито беше също изчислен ход. За Сюан се знаеше, че е една от довереничките на Егвийн, а и все още се радваше на известност поради това, че самата тя бе някога Амирлин. Нещата, които казваше Сюан, не бяха важни за Лелейн. Това, че се казваха обаче, увеличаваше влиянието й в лагера.
— Не вървят добре, Лелейн — отвърна Сюан. — Пратеничките на Елайда никога не се съгласяват с нищо и изглеждат възмутени всеки път, когато повдигнем важни теми, като възстановяването на Синята Аджа. Съмнявам се, че имат реални пълномощия от Елайда да направят обвързващи споразумения.
— Хм — каза Лелейн замислено и кимна на група новачки, които заприклякаха в реверанси. Каквато си беше хитра, Лелейн бе започнала да се отнася много добронамерено към новите.
Неприязънта на Романда към тях беше добре известна. След като Егвийн я нямаше, Романда беше започнала да намеква, че като се постигне обединението, тази „глупост“ със застарелите новачки щяла да се оправи бързо. Само че все повече и повече Сестри започваха да разбират мъдростта на Егвийн. Сред новите имаше голяма сила и немалко от тях щяха да се издигнат до Посветени веднага щом се спечелеше Кулата. Напоследък — като предлагаше мълчаливо приемане на тези жени — Лелейн си бе осигурила още една връзка към Егвийн.
Сюан изгледа през рамо отдалечаващото се семейство новачки. Бяха приклекнали на Лелейн почти толкова бързо и почтително, както щяха да го сторят и с Амирлин. Ставаше все по-ясно, че след месеците равенство Лелейн печели битката за превъзходство срещу Романда.
А това беше много голям проблем.
Сюан не мразеше Лелейн. Тя беше способна, със силна воля и решителна. Бяха приятелки някога, въпреки че отношенията им се бяха променили драстично, след като и положението на Сюан се беше променило.
Да, можеше да каже дори, че харесва Лелейн. Но не се доверяваше на тази жена и определено не искаше да я види като Амирлин. В друга ера Лелейн щеше да се справи добре с поста. Но този свят се нуждаеше от Егвийн и — приятелство или не — Сюан не можеше да приеме тази жена да замести подходящата Амирлин. И трябваше да се увери, че Лелейн не предприема някакви действия, за да предотврати завръщането на Егвийн.
— Е — каза Лелейн, — ще трябва да обсъдим преговорите в Съвета. Амирлин иска да продължат, тъй че е ясно, че не можем да ги спрем. Но трябва да има начин да ги направим по-ефективни. Трябва да се погрижим да се изпълнят желанията на Амирлин, какво ще кажеш?
— Несъмнено — отвърна твърдо Сюан.
Лелейн я изгледа накриво и Сюан се изруга наум, че си е позволила да издаде чувствата си. Лелейн трябваше да вярва, че е на нейна страна.
— Извинявай, Лелейн, но Елайда ме вбесява. Защо поддържа преговори, след като не е склонна да отстъпи нищо?
— Да. Но кой може да каже защо Елайда прави това, което прави? Съобщенията на Амирлин показват, че водачеството на Елайда в Кулата е… разколебано, меко казано.
Сюан само кимна. За щастие, Лелейн като че ли не я подозираше във вероломство. Или не я интересуваше. Забележително беше колко безвредна я смятаха сега, след като силата й бе толкова намаляла.
Слабостта беше ново преживяване. От самото начало на пребиваването й в Бялата кула Сестрите бяха забелязали силата й и остротата на ума й. Почти веднага бяха започнали да шепнат, че ще стане Амирлин — понякога изглеждаше сякаш самата Шарка бе изтласкала Сюан направо към Трона. Макар бързото й издигане в Амирлин още толкова млада да беше изненадало мнозина, самата тя не беше изненадана. Когато ловиш риба със сепия за стръв, не бива да се изненадваш, ако уловиш зъбарка. Ако си искала да уловиш змиорка, да си използвала друго за стръв.
Когато я Изцериха, смалената й сила беше голямо разочарование. Но това се променяше. Да, вбесяващо беше да е под толкова много, да е лишена от уважението на жените наоколо. Но поради това, че беше отслабнала в Силата, много Сестри като че ли приемаха, че е отслабнало и политическото й умение! Можеха ли хората наистина да го забравят толкова бързо? Откриваше, че новото й положение сред Айез Седай й развързва ръцете.
— Да — каза Лелейн, докато кимаше на поредната група новачки, — вярвам, че е време да пратим посланички в кралствата, които ал-Тор не е завладял. Може да не държим самата Кула, но това не е причина да изоставяме политическия си надзор над света.