- Ти си достатъчно мъдър, за да прозреш мотивите им – рече Сабах. – Тях не ги е грижа за нас и нашата борба. Идват тук, защото им обеща богатство. Ще се наложи да им го дадеш, преди да можем да направим това, което ние желаем.
- Чоу с тях ли е?
- Да – кимна Сабах. – След като пристигне, всички членове на консорциума ще са се събрали. Не трябва да ги караме да чакат.
- Ами генерал Азис, египтянинът? – попита Джин. – Той продължава ли да задържа средствата, които обеща?
- Ще говори с нас след три дни – отвърна Сабах, – когато има повече време.
Джин ал-Халиф пое дълбоко дъх и напълни дробовете си с чистия пустинен въздух. Азис беше обещал милиони на консорциума от името на група египетски бизнесмени и армията, но все още не беше платил нито цент.
- Азис ни се подиграва! – заяви Джин.
- Ще говорим с него и ще го накараме да плати – рече твърдо Сабах.
- Не! – отвърна Джин. – Той ще продължи да ни се противопоставя, просто защото може и защото се чувства недосегаем.
Сабах го погледна неразбиращо.
- Това е отговорът на загадката на живота – продължи Джин. – Парите, богатството, страстта и дори любовта нямат никакво значение. Нито едно от тези неща не успя да ме спаси от бандитите, които завзеха нашия лагер. Едно единствено нещо е от значение, както тогава, така и сега – силата. Чистата, съкрушаваща сила. Този, който я притежава, той държи властта. А този, който я няма, се моли. Азис ни принуди да му се молим, но скоро ще го накарам да съжалява за това. Не след дълго ще имам сила, която не е притежавал нито един човек досега.
Сабах кимна бавно и се усмихна.
- Ти си научил много, Джин. Повече, отколкото съм очаквал. Определено надмина своя учител.
Далече долу хъмвитата забавиха и спряха пред пещерата.
- Ти беше Полярната звезда, която ме водеше – отвърна Джин. – Затова баща ми ме повери на твоите грижи.
Сабах се поклони лекичко.
- Приемам милите ти думи. Сега да посрещнем гостите.
Няколко минути по-късно, двамата бяха в пещера на четири нива по-долу. Температурата вътре беше 27 градуса и контрастрираше рязко с 40-градусовите ветрове, които духаха навън.
Гостите седяха в удобни офис столове, наредени около голяма конферентна маса. Доскоро неприветливата пещера беше превърната в голяма модерна зала.
В специални ниши в масата бяха сложени малки екрани, а покрай стените бяха наредени компютри. До залата имаше спални помещения и складове за оръжие.
Джин не беше жалил средства, за да превърне това древно място за срещи от прашна дупка в модерен щаб. Начинанието беше дълго и сложно и напомняше за еволюцията на собствения му род от група номади, търгуващи с камили и традиционни стоки, в модерна компания, занимаваща се с технологии, петрол и превози.
Камилите и оазисът, които семейството му притежаваше от векове, бяха продадени и заменени със скромни дялове в съвременни компании. Единственото, което беше останало, бяха думите на баща му: „Никога не трябва да изпитваш съжаление... Без вода, ни чака само скитничество и смърт. “
Джин не забрави този съвет, нито пък, че трябва да го спазва с абсолютна безпощадност. С помощта на Сабах и парите от хората, които беше събрал в пещерата, той беше на крачка от това да сложи ръка върху водите в половината свят, тъй както навремето баща му контролираше оазиса.
Господин Чоу влезе със своите съветници. Сабах го поздрави и го отведе до мястото му. В залата присъстваха деветима важни мъже – господин Чоу от Китай, Мустафа от Пакистан, шейх Абин да-Алрама от Саудитска Арабия, Сутар от Иран, Атакари от Турция и няколко по-маловажни гости от Северна Африка, бившите Съветски републики и други арабски държави.
Те не бяха държавни представители, а бизнесмени, интересуващи се от плана на Джин.
- Отново се събрахме с благословията на Аллах – започна Джин.
- Моля ви, спестете ни религиозните изказвания – рече нетърпеливо господин Чоу – и ни разкажете докъде сте стигнали. Повикахте ни тук, за да ни помолите за още средства, а ние все още не сме видели резултатите, които ни бяхте обещали.
Прямотата на Чоу подразни Джин, но китаецът беше най-големият инвеститор и беше заложил значителна сума на резултата, който Джин обеща. Разбираше защо азиатецът е нетърпелив да преминат от фазата на инвестициите към фазата на печалбите. А и след номера, който Азис им скрои, Джин се нуждаеше от подкрепата на Чоу повече от всякога, затова той преглътна раздразнението си и спокойно продължи:
- Както знаете, генерал Азис не можа да отпусне средствата, които ни обеща.