- Капитан Пикет ни каза, че ако японците дойдат, ще нападнат оттук.
Кърт реши, че в това има смисъл. Плажът изглеждаше лесен за дебаркиране.
- Затова ни каза да донесем „Причинителят на болка” от тази страна на острова.
Таутог даде знак на няколко от своите мъже и те преместиха ограда, изплетена от тръстика. Зад нея се откри пещера, в която имаше някакво странно устройство. То напомни на Кърт за система от високоговорители. Квадратната форма беше висока метър и двайсет, широка трийсет сантиметра и разделена на редици от шестоъгълни жлебове. Имаше четири реда от по десет. Жлебовете сякаш бяха изработени от керамика.
- Включете я – нареди Таутог.
Зад тях, двама от неговите хора започнаха да дърпат напред и назад система от ръчки. Приличаха на дървосекачи, разрязващи дънер с голям трион с две дръжки, но всъщност ускоряваха махово колело. То беше свързано с намотки на генератор и след няколко секунди колелото и динамото в генератора вече се въртяха бързо.
От шестоъгълните жлебове на високоговорителя се дочу пукащ звук. На около трийсет метра разстояние във водата се появи вълнение и след няколко секунди петнайсетметров участък от морето завря.
Таутог махна отново и хората му преместиха още седем огради от камуфлажен материал. Генераторите в тези пещери заработиха и водата пред целия плаж се развълнува по същия начин.
Кърт забеляза риби, бягащи от яростната атака. Те скачаха като сьомги, опитващи се да изкачат малък водопад. Двойка птици се гмурнаха след тях, мислейки ги за лесна плячка, но внезапно се извърнаха, сякаш се удариха в силово поле.
Говорителят определено излъчваше някакви вибрации, но Кърт дочуваше само пукащо бръмчене, наподобяващо това от високоволтови кабели, пренасящи електричество.
- Звукови вълни.
- Да – отвърна Таутог. – Ако японците дойдат, няма да напуснат живи плажа.
Кърт забеляза, че птиците и рибите са добре.
- Не изглежда да е смъртоносно.
- Не, но силната болка ще ги направи уязвими. Ще станат лесни мишени.
- Звуково оръжие – каза Лейлани. – Звучи налудничаво, но вече се среща в природата. При гмурканията ни с Кимо съм виждала как делфините използват ехолокация, за да зашеметяват рибата, преди да я захапят с челюстите си.
Кърт беше чувал за това, но не го беше виждал с очите си. Той знаеше за едно друго звуково оръжие.
- Военните от десетилетия работят върху подобни системи. Планът е да ги използват като безвредни устройства за контрол на тълпи при масови събирания. Това би им спестило употребата на гумени куршуми и сълзотворен газ. Не знаех, че идеята е съществувала още по време на Втората световна война.
- Как точно работи? – попита Лейлани.
- Мога само да предполагам – отвърна Кърт. – Проста хармонична вибрация. Звуковите вълни се разпространяват с различна скорост и под различен ъгъл. После се събират в зоната, в която водата завира. Нещо като звуков лъч.
- Радвам се, че не го използвахте върху нас – каза Лейлани на Таутог.
- Попаднали сте на грешния плаж – отвърна спокойно той.
Кърт беше доволен.
- Една точка за моето навигиране.
Докато наблюдаваха как водата се вълнува, в ума му се зароди нова идея, но за да рискува, трябваше да разбере колко ефективен е „Причинителят на болка”.
- Искам да го изпробвам.
- Ако желаеш, можем да доведем затворника.
- Не – каза Кърт, – не върху него. Върху мен.
Таутог го погледна учудено.
- Ти си странен човек, Кърт Остин.
- Правя каквото е необходимо, за да оцелея и да свърша работата си – отвърна Кърт. – Освен това, не искам да виждам как някой страда. Дори и бивш мой враг.
Таутог се замисли, но нито се съгласи, нито отказа. Той натисна едно копче, говорителят пред тях изключи и в стената от звук се появи дупка.
Лейлани сграбчи Кърт за ръката.
- Да не си полудял?
- Вероятно – отвърна той, – но трябва да знам.
- Предупреждавам те – каза Таутог, – ще изпиташ много силна болка.
- Колкото и странно да звучи – каза Кърт, – искрено се надявам да е така.
Минута по късно той вече стоеше на пясъка до водата. Забеляза няколко риби, носещи се неподвижно по вълните. Очевидно не всички се бяха измъкнали невредими.
Звуковите вълни от другите говорители отекнаха около него и продължиха да карат въздуха и водата да трептят, но по-голямата част от енергията беше неуловима за човешкото ухо. Той успя да долови само призрачни ефирни звуци.
Кърт погледна назад към скалата и видя как Лейлани държи ръце пред устата си. Таутог стоеше гордо изправен и Остин се изпъна като гладиатор, готов да влезе в битка.