- Без да се опитвам да звуча прекалено отбранително – започна Джо,–„влязъл в Египет” звучи сякаш съм го направил доброволно. Аз бях затворник, държан от терористи, възнамеряващи да навредят на вашата държава. Избягах, дойдох да ви предупредя, а вие се отнасяте с мен като с някакъв демагог агитатор.
Майорът го гледаше с празен поглед и Джо спря тирадата си.
- Вие знаете какво е демагог агитатор, нали?
Майор Едо свали краката си от бюрото и ги стовари шумно на дървения под. После взе цигарата от пепелника, в който я беше оставил, и понечи да дръпне от нея, но вместо това се наведе към Джо.
- Дошли сте да ни предупредите? – сякаш Джо е скривал този факт.
- Да – отвърна Дзавала. – Терористи от Йемен ще разрушат бента на язовира.
- Бента? – повтори Едо с невярващ глас. – Асуанският бент?
- Да – потвърди Джо.
- Виждали ли сте го?
- Само на снимки – призна Джо.
- Той е направен от камъни, скали и бетон – каза гордо майорът. – Тежи милиони тонове. В основата си е широк деветстотин метра. Тези мъже, ако въобще съществуват, могат да опитат да го взривят с двайсет тона динамит и ще отчупят само малко парче от него.
Майорът ръкомахаше, подчертавайки всяка своя фраза. Той ръсеше пепел наоколо, тънката струйка дим танцуваше, но така и не доближи цигарата до устните си. Едо отново седна, дълбоко убеден в правотата си.
- Казвам ви – завърши той, – бентът не може да бъде разрушен!
- Не съм казал, че ще го взривят – отвърна Джо. – Ще прокопаят канал близо до върха, малко под ватерлинията, където стената е най-тясна.
- Как? – попита майорът.
- Как? – повтори Джо.
- Да, кажете ми, как? Нима смятате, че ще закарат багери и булдозери до върха и ще започнат да рушат, без да забележим?
- Разбира се, че не – отвърна Джо.
- Тогава ми обяснете как ще го направят!
Джо понечи да заговори, но спря с широко отворена уста, без да пророни нито дума.
- Да? Слушам ви! – усмихна се ехидно майорът.
Джо затвори уста. Той можеше да разкаже каквото знае, да каже на майора, че бентът ще бъде разрушен от миниатюрни невидими машини, но в отговор щеше да получи само присмех.
Другата възможност бе да скалъпи някаква история, но така само щеше да размъти водите и да изпрати майора да търси заплаха, различна от тази, която беше надвиснала.
- Може ли да се обадя по телефона? – каза Джо накрая.
Ако успееше да се свърже с американското посолство или НАМПД, можеше поне да предупреди някой друг за опасността в Асуан и за присъствието на самозванката на плаващия остров.
- Тук не е Америка, господин Дзавала. Нямате право на телефонно обаждане, адвокат или на каквото и да било друго.
Джо опита различна тактика.
- Добре, слушайте – каза той. – Има пет камиона с еднакви ремаркета, покрити с брезент. Насочват се на север и пренасят жълти бидони, пълни с нещо, наподобяващо сребрист пясък. Намерете ги и ги задръжте. Разпитайте шофьорите. Убеден съм, че ще откриете, че нямат нито визи, нито паспорти и дори кредитни карти.
- А, да – каза майорът пренебрежително.
Той вдигна една папка, разтвори я и се зачете под слабото осветление.
- Петте загадъчни камиона от Йемен – продължи той. – Търсим ги от момента, в който ни разказахте историята си. От въздуха, по пътищата и пеша. Тук няма нищо подобно. Претърсихме и всеки склад, който е достатъчно голям да ги побере. Няма нищо – нито близо до бента, нито на брега на язовира. Дори и по обратния път към Марса Алам. Мисля, че те съществуват единствено във вашето въображение.
Джо въздъхна. Нямаше никаква представа къде са изчезнали камионите и ремаркетата. Навярно хората на Едо са пропуснали нещо.
Майорът хвърли папката на бюрото си.
- Защо не ни кажете какви са истинските ви цели?
- Просто се опитвам да помогна – каза тихо Джо. Беше на ръба да се откаже. – Защо поне не огледате стената?
- Да я огледаме?
- Да – каза Джо. – Потърсете течове или някакви повреди. Всичко, което би ви се сторило необичайно.
Майорът се замисли за секунда, изправи се на стола си и кимна.
- Прекрасна идея!
- Така ли?
- Да. Точно това ще направим заедно с вас.
- С мен?
- Разбира се – отвърна майорът, стана и най-после благоволи да угаси цигарата си. – Как ще знам какво да търся, ако не ви взема със себе си?
Джо не беше сигурен дали идеята му допада.
- Охрана! – извика майорът.