Вратата се отвори. Двама военни полицаи влязоха в стаята.
- Сложете му белезници и го отведете на кея. Ще заведа нашия гост на разходка.
Докато мъжете слагаха белезниците на Джо, майорът каза:
- Ще се уверите, че бентът е непокътнат. После ще можем да приключим с този театър и да поговорим за истинската ви цел, каквато и да е тя.
Двайсет минути по-късно Джо седеше в една патрулна лодка, която се носеше почти безшумно нагоре по течението на потъналия в мрак Нил. Египетският майор даваше заповеди на войника, който управляваше лодката, а трети мъж стоеше до тях с пушка в ръце.
Нощният въздух беше хладен, но за щастие дъждът беше спрял. Небето се изчисти от облаците и звездите се показаха. В този час по реката нямаше голямо движение, но цялата долина светеше. Хотели и други сгради по бреговете на Нил буквално се къпеха в светлина. Бентът също блестеше, осветен от множество прожектори, подобно на футболен стадион през нощта.
Тъй като бентът Асуан беше насипен, се сливаше добре с околността. Вместо извисяваща се сива стена в единия край на тясна долина, Джо видя огромна полегата структура, нещо като гигантска рампа с цвета на пустинята около нея.
Външният слой на бента беше изграден от бетон, който го предпазваше от ерозия. Под него имаше скална маса и пясък, а в центъра, водонепромокаемо глинено ядро, стигащо до бетонна структура, позната като „прекъсваща завеса”.
Зад бента имаше стена от вода, висока над деветдесет метра.
- Трябва ли да стоим от тази страна? – промърмори Джо.
- Какво казахте? – попита майорът.
- Не може ли да огледаме стената от другата страна или отгоре?
Египтянинът поклати глава.
- Търсим теч, нали? Как очаквате да видим проблем от горната страна? Тя е под водата.
- Надявах се да разполагате с камери или нещо подобно.
- Нямаме нищо такова – призна майорът.
- Познавам няколко човека – каза Джо. – Мисля, че мога да ви уредя нещо изгодно.
- Не, благодаря, господин Дзавала. Ще огледаме стената на язовира оттук и ще ви докажа, че е непокътната. После ще обсъдим продължителния ви престой в затвора заради това, че ми загубихте времето.
- Прекрасно – промърмори Джо. – Само се погрижете килията ми да е далеч от тук.
Патрулната лодка продължи напред и навлезе в забранена зона, простираща се на осемстотин метра по течението от основата на стената.
Построен през шейсетте години на миналия век с помощта на Съветския съюз, бентът се състоеше от две основни части. Западната, намираща се вдясно от Джо, представляваше широк, полегат склон. От източната страна, след малък триъгълен полуостров от скали и пясък, покрит с кабели с високо напрежение и трансформатори, се издигаше вертикална бетонна стена с улеи за преливниците, в които бързотечащата вода преминаваше, завърташе турбините, вливаше се отново в реката и отново се забавяше.
Джо забеляза, че водата в улея в момента е сравнително спокойна.
- Не генерирате ли електричество?
- Преливниците са отворени на минимална степен – обясни майорът. – През нощта не се нуждаем от максимална мощност. Върховото потребление е след обяд, заради климатиците и осветлението в търговските обекти.
Продължиха към дясната, по-полегата част на съоръжението.
Джо беше впечатлен от размерите на бента. Чудовищната разделена рампа беше по-широка и плоска, отколкото предполагаше. Приличаше повече на планина, спускаща се в реката, отколкото на нещо, създадено от човек.
- Колко е широк?
- Деветстотин и осемдесет метра в основата.
„Почти цял километър”, помисли си Джо. Той започна да разбира защо майорът е толкова сигурен, че подобно съоръжение не може да бъде повредено. Но Дзавала разбираше малко от хидроинженерство и беше видял демонстрацията в басейна в Йемен.
Пробивът в макета започна от върха и срутването продължи надолу като дига, скъсана на брега на Мисисипи.
- Оттук няма да видим нищо – каза той. – Трябва да огледаме отгоре. Изпратете екипи върху язовирната стена, за да проверят за течове.
Търпението на майора се изчерпа.
- Мислех, че това ще ви покаже колко глупави са вашите усилия да ни загубите времето – отвърна той. – Имам намерението да ви вкарам в затвора. Просто ви „дърпах веригата”, както казвате вие, американците. Но ако продължите да си играете с търпението ми, ще се ядосам и няма да имам друг избор, освен да...
Гласът на майора затихна. Той погледна зад Джо, към полегатата стена на бента на петнайсет метра зад тях.
Джо се обърна. Тънка луминесцентна нишка се виждаше там, където реката докосваше бента. По стената се стичаше вода. Не приличаше на пробив, а сякаш някой беше забравил отворен кран високо горе, въпреки че кранове в стената нямаше.