- О, не! – прошепна Джо.
- Приближи ни! – заповяда майорът на войника и се премести на носа на лодката.
Войникът подаде газ и патрулната лодка се насочи към стената. Няколко секунди по-късно вече бяха пред нея, а двата прожектора на лодката осветяваха течащата вода.
- Усилва се – отбеляза Джо.
Той се загледа нагоре по полегатия склон, а майорът нагласи прожекторите. Една тънка струя вода се стичаше от върха на бента.
- Нима е възможно? – промърмори на себе си майор Едо. – Наистина ли се случва?
- Кълна се – каза Джо, – в опасност сме! Цялата долина е в опасност!
Майорът продължи да гледа с невярващи очи.
- Но водата не е толкова много – каза той.
- Ще стане по-лошо – настоя Джо, без да сваля очи от стената. – Виждате ли откъде идва?
Едо завъртя прожекторите, за да проследи пътя на водата, но следата изчезваше в края на обсега им.
- Не – каза той.
В гласа му вече нямаше нито намек за превъзходство.
- Трябва да предупредите хората – притисна го Джо. – Нека всички се отдалечат от реката.
- Ще предизвикаме паника – колебаеше се майорът. – Ами ако грешите?
- Не греша.
Едо стоеше като парализиран. Изглежда не можеше да вземе решение.
- Свалете ми белезниците! – каза Джо. – Ще ви помогна да огледате. След като открием източника, ще опитаме да направим нещо. Най-малкото ще знаем със сигурност какво става.
Докато двамата разговаряха, течът се усили значително. Сякаш някой беше отворил и втори кран.
- Моля ви, майоре!
Едо излезе от транса. Грабна ключовете от единия от хората си и свали белезниците от ръцете и краката на Джо.
- Ела с мен! – нареди майорът и грабна радиостанцията. Дзавала слезе от лодката и стъпи на полегатия склон на бента. Двамата с Едо се затичаха към върха на стената, като следваха пътя на течащата вода.
Наклонът на бента Асуан е само тринайсет градуса, сравнително лек, освен ако някой не тича с всички сили нагоре по него. След като изминаха двеста метра хоризонтално и двайсет и седем метра вертикално, майорът остана без дъх, а все още не бяха открили пробива.
- Течът се усилва – каза той след кратка почивка до струята. Джо забеляза ситен пясък и други отлагания във водата.
Изкопаването беше започнало.
- Трябва да се качим по-високо – каза Джо.
Майорът кимна и двамата продължиха нагоре. На около петнайсет метра от върха, двамата забелязаха, че струята се е превърнала в широк около два метра поток, носещ пяна и малки камъни. Внезапно една част от стената поддаде и размерът на теча се удвои. Водата се спусна към тях.
- Внимавай! – извика Джо и дръпна майора настрани. Двамата отстъпиха малко назад. Вече никой не можеше да отрече.
Едо вдигна радиостанцията и натисна копчето.
- Говори майор Едо – каза той. – Обявявам тревога първа степен! Задействайте всички аларми и започнете пълна евакуация. Бентът е пропукан!
От другата страна се дочу неясна реч и той реагира мигновено:
- Не, не е учение, нито фалшива тревога! Бентът е в опасност! Повтарям! Бентът може да се срути всеки момент!
Още една малка част от горния ръб поддаде и разпенена вода се спусна по склона. Ако някой се беше усъмнил в думите на майора, трябваше само да погледне през прозореца и да се убеди сам.
В далечината се дочуха сигнали за тревога. Приличаха на виещи сирени, предупреждаващи за въздушно нападение.
Далеч под тях патрулната лодка изчезна бързо на юг.
- Страхливци! – извика майорът.
Джо не можеше да вини двамата мъже, макар да оставиха него и Едо в сложна ситуация. Бентът се тресеше под краката им. Съоръжението беше огромно, а дупката широка само четири метра, но Джо и майорът бяха твърде близо, за да се чувстват в безопасност.
- Хайде! – каза Дзавала, разтърси Едо за рамената и се затича към върха на бента. – Трябва да стигнем до горе. Това е единственият ни шанс.
Същият мрак, който бе покрил Египет, се беше разстлал над Арабско море и Индийския океан, но с една малка разлика. Небето над Египет беше ясно, а над океана се събираха облаци. Толкова гъсти, че два часа преди изгрев слънце Кърт Остин не можеше да види звездите.
Това го притесни повече от обикновено, тъй като се намираше в четириметрова лодка в средата на морето и я насочваше със седемдесетгодишен секстант и няколко пожълтели и проядени от молците карти от Втората световна война.