Кърт беше три-четвърти прав. Двайсет от трийсетте мъже на Джин спяха. Няколко други пазеха затвора, а останалите работеха в повреденото машинно отделение с предателите от екипажа на Марчети. На пост стояха само двама. Те патрулираха по острова, но нямаше начин да успеят да следят километър и половина брегова линия и десетки акра палуба.
Беше загубена кауза. Мъжете правеха своите обиколки с целия ентусиазъм на нископлатени охранители.
Един пазач, който извади големия късмет да избегне дългите, скучни разходки, беше поставен в контролната зала на „Аква Тера“ да следи радара.
Досега на екрана не се беше появило нищо. Това продължи толкова дълго, че когато две точици се показаха за секунда, той не ги забеляза. Пазачът вече дори не гледаше радара. Просто се опитваше да се пребори с желанието да заспи.
Обектите изчезнаха бързо и след няколко минути се появиха за втори път. Зад тях се образуваха диагонални линии, посочващи, че е задействан режима за изчисляване на разстояние. В този момент пазачът се обърка. Докато успее да проследи линиите до обектите, те изчезнаха. На тяхно място се появи надпис, „връзката е изгубена”.
Мъжът се изправи на стола.
Обзе го внезапно подозрение.
„Видя ли нещо? Ако е така, къде е то сега? Как е изчезнало?”
През ума му мина мисълта за американски изтребители „Стелт”. Той погледна през прозореца към тъмнината отвън, не видя нищо и отново впери поглед в екрана.
Обектите не се появиха отново и подозрението му се засили.
Мъжът грабна един голям бинокъл и излезе на площадката за наблюдение. Беше му трудно да види нещо в мъглата и мрака, отчасти защото прекарваше по-голямата част от времето си в следене на небето за самолети и хеликоптери, но и също така, защото, макар и намалени, светлините от острова излъчваха слабо сияние в нощта. Заради него беше невъзможно да се види нищо отвъд обсега на лампите. Ако беше погледнал право към петте бамбукови лодки, нямаше да види нищо друго освен белия воал на мъглата.
Ядосан, той се върна при радара, наведе се над него и започна да го следи внимателно като котка пред дупка на мишка.
Кърт приближи внушителния остров „Аква Тера“ със своята флотилия от лодки, направени от пръчки. Огромното съоръжение изплува от мъглата като Скалата на Гибралтар. Кърт се почувства като мравка, нападаща слон.
- Огромен е! – възкликна Таутог.
- Той е предимно празен – напомни си Кърт.
- Ами ако са довели още хора след като напуснахме? – попита Лейлани.
Той се обърна към нея със стиснати устни, за да ѝ покаже, че в момента не му е до подобни въпроси.
- Държа да се запознаеш с Джо – каза той. – Мисля, че вие двамата сте близнаци, разделени при раждането.
Кърт знаеше, че затворът на Марчети се намира близо до задния край на острова и реши да се отправят натам. Той се премести на носа на лодката, промъкна се покрай долния край на платното и махна брезента, покриващ кутията на „Причинителят на болка”.
- Лейлани – каза тихичко Остин, – ти и Вару задействайте това нещо.
Лейлани се приближи до генератора и маховика близо до задния край на лодката. Беше малко неудобно да се работи с тях в тясното пространство, но след като двамата успееха да задвижат маховика, тежестта на въртящия се диск щеше да осигури достатъчно мощност.
Кърт чу как динамото се върти и видя стрелката, отчитаща мощността, да се премества. Намираха се на почти сто метра от острова. Той нагласи разстоянието и отворите на говорителите се промениха.
Вече бяха достатъчно близо и грамадното туловище на острова ги скриваше от двете главни кули и контролната зала с радарите. Единственото нещо, за което трябваше да се тревожат, бяха патрулите. Ако Кърт забележеше някого, щеше да се наложи да задейства машината. В случай, че не успее да ги зашемети, наблизо чакаше една пушка.
Прозорците на долната палуба вече се виждаха ясно. Той ги преброи. Последните пет бяха на затвора.
Кърт извади стария бинокъл и се загледа във вътрешността на стаите. От петте прозореца струеше слаба светлина. Вътре не се виждаше никакво движение.
Той се замисли дали да не използва стълбата и подвижните мостчета близо до кърмата, но после размисли. Ако бяха поставили неподвижен пазач, със сигурност това щеше да бъде едно от ключовите места. Кърт реши да опита друго.