Той направи жест към останалите лодки да го последват и всички се приближиха към петия прозорец. На около трийсет и пет метра, приблизително на същото разстояние, на което той се намираше, когато изпробва силата на звуковата вълна върху себе си, Кърт включи апарата на режим „готовност”, насочи говорителя с помощта на една ръчка и се прицели в прозореца.
Лейлани и Вару продължаваха да осигуряват мощност и Остин промени настройките за разстоянието на трийсет и пет метра. После превключи от режим „готовност” на „задействане”. Мигновено от оръжието се понесоха ефирни звуци.
Кърт видя как тежкото стъкло започна да трепти.
- Увеличете мощността! – нареди той.
Таутог зае мястото на Лейлани и стрелката, отчитаща силата, навлезе в червената зона. Кърт продължи да държи лъча насочен към целта.
- Какво правиш? – попита Лейлани.
- Виждала ли си старата реклама на „Меморекс”?
Тя поклати глава.
- Наблюдавай онзи прозорец.
Стъклото трептеше силно от звуковите вълни като кожа на барабан. Кърт виждаше как бледата светлина се отразява от вибриращата му повърхност. Над водата се дочу ехо от странен шум, като звън от тибетска пееща купа. Той се притесни, че ще ги чуят, но вече беше твърде късно да спрат.
- Още мощност! – прошепна отново той, но след като осъзна, че Вару е потен и изтощен, зае мястото на младежа. Лодката се премести настрани, но Лейлани държеше „Причинителят на болка” насочен към стъклото.
Струваше им се, че ще се провалят, че издържащото на ураганни ветрове стъкло няма да поддаде на вибрациите, но две от другите лодки също включиха своите системи и ги насочиха към същия прозорец.
Трите слети звукови лъча мигновено разтрошиха стъклото. То експлодира навътре, ефект, който Кърт не беше предвидил. Само се надяваше Марчети и съпрузите Траут да са били достатъчно умни да се отдалечат от вибриращия прозорец.
Гамей първа чу звука – странен резонанс, който първоначално ѝ заприлича на обикновен звън в ушите.
- Какво е това? – попита Пол.
Изглежда, че не ѝ се беше сторило.
- Нямам представа – отвърна тя.
Гамей се изправи, като напусна своя пост до вратата и огледа тъмната стая като жител на предградие, търсещ досадно щурче в тиха къща.
Шумът постепенно се засили. Ако наблизо имаше куче, сега щеше да вие до припадък.
- Може да ни отвличат извънземни – предположи Марчети.
Гамей не обърна внимание на думите му. Шумът я отведе до големия прозорец, през който се виждаше океана. Тя опря лицето си до стъклото. В тъмнина видя няколко примитивни лодки, слабо осветени от няколкото работещи лампи на „Аква Тера“ и позна една фигура в първия съд.
- Това е Кърт! – възкликна тя.
Пол и Марчети се приближиха тичешком.
- Какво за Бога прави той? – попита Пол и се загледа в това, което се случваше отвън. – И кои са тези хора с него?
- Нямам ни най-малка представа – отвърна Гамей.
Докато наблюдаваха, две от останалите лодки се изравниха с тази на Кърт и странният резонанс се покачи с една-две октави. От ляво се дочу звук от трошащо се стъкло.
- Мисля, че се опитва да ни спаси – каза Марчети.
- Да – съгласи се, Гамей, горда и едновременно с това тъжна. – Но за съжаление е избрал грешната стая.
Отвън в коридора, мъжете, нагърбени със задачата да охраняват затворниците, чуха вибрациите, но предположиха, че някой отново е включил масажиращия стол на пълна мощност. Разтрошеното стъкло беше друго нещо.
Те веднага скочиха на крака.
- Провери затворниците – заповяда командира им.
Двама от мъжете грабнаха оръжията си и се затичаха по коридора, а той вдигна телефона и набра номера на контролната зала. Никой не вдигна дори и след четвъртото позвъняване.
- Хайде, обадете се! – промърмори той.
Звукът от чупене на стъкло привлече вниманието му. Идваше от стаята срещу него, а не надолу по коридора.
Командирът помисли върху възможността затворниците да са избягали или дори някой да се е опитал да влезе през прозореца. Реши, че е по-добре да провери, преди да докладва. Той затвори телефона и излезе внимателно иззад бюрото. После извади пистолета си и се приближи до килията.
Мъжът угаси светлините в коридора и отвори вратата, като държеше оръжието насочено напред.
Не видя нищо друго освен тъмнина. Изведнъж през стаята премина бриз и погледът му се спря върху осветената мъгла отвъд разтрошения прозорец.
Той огледа цялото помещение, но не видя нищо странно и никакви нарушители. И все пак нещо беше счупило прозореца.