Командирът продължи напред, а счупените стъкла скърцаха под краката му. Нещо плаваше близо до корпуса. Той се приближи към прозореца и видя странна лодка с платно. До нея имаше още една. Те не приличаха на тези, които биха използвали американските специални части. Мъжът направи още една крачка напред, чу странен жужащ звук и почувства как цялото му тяло се стяга, сякаш е ударен от силно електричество.
По ръцете и торса му премина непоносима болка. Вратът му се скова и той си прехапа езика. После падна на колене, рухна върху разтрошените стъкла и изпусна пистолета. Болката веднага изчезна, но ефектът продължи.
Една фигура застана до него в рамката на избития прозорец. Охранителят се пресегна към пистолета, който беше изпуснал и почувства как тежък ботуш смазва пръстите на ръката му. Той я дръпна и изпъшка, но в този момент прикладът на една пушка го удари в слепоочието и го прати в несвяст.
Гамей, Пол и Марчети наблюдаваха как Кърт и двама други мятат куки с въжета и започват да се катерят. Те не виждаха счупения прозорец, но Марчети беше убеден, че е през една-две врати от килията им.
- Това не означава, че не могат да стигнат до тук – каза той. – Трябва само да се отърват от онези разбойници отвън и ще сме свободни.
Шум пред вратата привлече вниманието на Гамей.
- Дали са те?
- Твърде е рано – отвърна Пол.
- Значи са пазачите.
Гамей застана до вратата и след секунда чу как един от охранителите пъха картата си в четеца. Бравата избръмча и се отключи. Гамей се хвърли на пода и се плъзна до стената с контакта, миг преди вратата да се отвори.
Планът на Пол да използва масажният стол като оръжие, зависеше изцяло от избора на точния момент. Гамей грабна шнура и пъхна щепсела в контакта. Надяваше се да не е твърде късно.
Дъжд от искри изригна от стената и от металната врата. Пазачът, който все още я държеше с ръка беше разтресен от електричеството и полетя назад. Кабелите, които извадиха от стола и закачиха за вратата, вече пушеха. Някъде беше гръмнал бушон.
Пол скочи върху пазача и взе пистолета му. Бърз и силен удар с коляно в слабините на мъжа прекрати напълно съпротивата му. Пол и Марчети издърпаха пазача вътре, а Гамей измъкна щепсела и хвана вратата, за да не се затвори. После огледа набързо коридора.
- Празен е – каза тя. – Да вървим!
Пол и Марчети вързаха с чаршаф стенещия пазач и го оставиха на пода. След това тримата излязоха тихичко от килията и поеха надясно.
Кърт стигна поста на охраната, която пазеше затвора на Марчети. Постът приличаше повече на рецепция на спа-център, отколкото на вход на затвор. На снежнобялото бюро имаше компютър и телефон с много копчета.
Таутог и Вару влязоха след него. Кърт посочи няколко скрити ниши, от които можеха да пазят коридора.
- Следете за неприятности – каза им той и се обърна да тръгне по виещия се коридор, но забеляза три фигури. За негова изненада и облекчение, това бяха Гамей, Пол и Марчети.
- Колко се радваме да те видим! – усмихна му се Гамей. – Мислехме, че си мъртъв.
Кърт ги дръпна зад бюрото.
- Аз също се тревожех, че може да са ви убили. Защо не сте в килията си?
- Избягахме – отвърна тя. – Току-що.
- След всички усилия, които положих, за да ви спася – усмихна се Кърт.
- Джо с теб ли е?
- Не – каза той. – Преди два дни го качих на един камион в Йемен.
- Закъде?
- Добър въпрос – отвърна Кърт.
Това, че Пол, Гамей и Марчети са били заключени допреди малко, вместо да бъдат спасени от някоя американска специална част, му подсказа, че Джо още не се е измъкнал. Той знаеше, че приятелят му ще се погрижи за себе си и въпреки че щеше да се почувства по-добре, ако знаеше, че Джо е добре, в момента нямаше какво да направи.
- Каква е ситуацията ни? – попита той, концентрирайки се върху настоящето.
- Обезвредихме един от пазачите – отвърна Пол. – В момента е заключен в килията ни.
- Ние се справихме с този тук – каза Кърт.
- Кои са твоите приятели?
- Аз съм Лейлани Тенър. Истинската.
Гамей се усмихна.
- А останалата част от кавалерията?
- Приятно ми е да се запознаем – каза Таутог. – Аз съм осемнайсетият Рузвелт от...
- По-късно ще дообясниш – прекъсна го Кърт. – Някой идва!
Приближаваха стъпки. Беше вторият пазач, за когото Кърт реши, че е бил изпратен да провери останалите затворници. Мъжът се показа иззад ъгъла, озова се лице в лице с няколко дула на пушки и замръзна.
Кърт взе картата и пистолета му.
- Сега какво? – попита Пол. – Тръгваме ли си?
- Не – отвърна Кърт. – Щом се е появил моментът на победата, трябва да се възползваме.