Всички го загледаха с недоумение.
- Сун Дзъ – обясни Лейлани, сякаш бе вряла и кипяла в тематиката.
- Какво означава това на обикновен английски? – попита Гамей.
- Означава, че след като вече сме на борда, трябва да се опитаме да намерим Джин, Зарина и Отеро. След като ги хванем, всичко това ще свърши. – После се обърна към Марчети:–Твоите хора тук долу ли са?
- Повечето...
- Ти и Пол отидете и ги измъкнете. После заключете този в килията.
Пол кимна и се зае със задачата.
Кърт се обърна към Таутог:
- Предлагам да вържем лодките и да качим на борда останалата част от хората ти. Ще се нуждаем от помощта им.
Няколко минути по-късно затворниците и пазачите си бяха разменили местата, а малката флотилия беше вързана за една тръба под килията със строшения прозорец. Кърт вече ръководеше отряд от трийсет и седем мъже и жени. Хората на Марчети познаваха острова, а тези на Таутог умееха да боравят с пушки и с „Причинителят на болка”.
Кърт нареди да качат две от машините на борда и намери ръчни колички, на които да ги натоварят. Едната машина остана с групата, която тръгна към каютите на екипажа, а другата беше с Кърт, Лейлани и семейство Траут. Четиримата, заедно с Таутог и Вару, отнесоха тежката машина до асансьора като техници, пренасящи усилватели на концерт.
По-голямата част от отряда тръгна към каютите, а Кърт бе решен на всяка цена до открие Джин ал-Халиф.
- На кой етаж е президентският апартамент? – попита той.
- Имаш предвид моя апартамент ли? – отвърна Марчети.
- Ако твоят е най-луксозният на острова, тогава да, точно него имам предвид.
- На последния етаж, разбира се – отвърна Елууд и натисна копчето.
Вратите на асансьора се затвориха, а Кърт потупа високоговорителя и се усмихна злорадо.
- Време е да събудим съседите – засмя се загадъчно той.
Джо Дзавала бягаше, за да спаси живота си. Въпреки контузения си глезен, той тичаше с всички сили по мокрия склон на бента Асуан в търсене на по-високо и безопасно място. Майорът се влачеше зад него, като очевидно все още трудно проумяваше случващото се.
- На твое място нямаше да поглеждам толкова често назад – скастри го Джо.
Едо разбра намека, затича се по-бързо и го настигна.
Планът на Джо бе да стигнат до върха, далеч от разширяващата се дупка и да огледат щетите.
След като достигнаха върха на бента, Дзавала застана на пътя, който вървеше по него. Вече се виждаше деветметрово „V’’-образно пропадане. Водата от езерото Насър се изливаше неудържимо през отвора.
В слабата светлина на прожекторите Джо успя да види как мощната струя отнася камъни и пясък, също като пълноводна река, преминаваща през тесен планински каньон. Напорът на водата увеличаваше отвора и в двете посоки на бента.
Водата отнасяше насипа под пътя, асфалтът издържа за миг на напора и заприлича на мост над буйната стихия. Но крепящата го почва бързо поддаде и настилката се срути.
Джо погледна към езерото.
- Нивото на водата е много високо.
- Язовирът никога не е бил толкова пълен – призна майорът. – Имахме две години на рекордни валежи.
Джо не знаеше нищо за Азис и отношенията му с Джин, не знаеше също, че именно тези дъждове вдъхнаха смелост на генерала да развали договора. Лошото бе, че същите тези дъждове сега щяха да съсипят държавата му.
- Къде е контролната зала? – извика Джо.
Майорът посочи към източната част на бента и една нова сграда, намираща се точно по средата а насипа.
- Новата контролна зала е до електроцентралата.
- Да вървим!
Джо се затича, но този път майорът не изостана. Зад тях дупката в бента продължи да се увеличава с около трийсет сантиметра на всеки петнайсет секунди.
Стигнаха сградата, Едо отвори вратата и двамата с Джо се втурнаха вътре. В командния център цареше хаос. Половината от местата бяха празни. Смелите мъже и жени, които не бяха избягали, се опитваха да разберат какво се случва.
Един от началниците видя майора.
- Това нападение ли е? – попита той. – Не видях експлозии.
- Отворете всички шлюзове! – извика Джо, без да изчака майорът да отговори. – Дори и аварийните преливници!
- Кой сте вие? – попита учуден мъжът. В думите му нямаше заплаха, само учудване, че опърпаният мъж с майора дава заповеди.
- Аз съм американски инженер. Работил съм на диги и различни речни проекти и ви казвам да отворите всички преливници, ако искате да имате поне минимален шанс да оцелеете.
- Но...
- В горната част на бента има деветметрова пробойна – каза Джо, прекъсвайки началника. – Намира се малко под ватерлинията, на половината разстояние между нас и западния бряг. Ако успеете да свалите нивото под нея, може и да оцелеете. Ако не го направите, целият бент ще се срути.