Мъжът кимна.
- Вкопана е в скалите от двете страни.
- Може ли да удържи язовира?
Началникът се замисли за миг.
- Ядрото няма да се разруши като насипния материал, но тъй като задната част на стената е отнесена, количеството камъни и скали, държащи глината на място, е намаляло значително. В определен момент тежестта на язовира Насър просто ще избута ядрото както автобус избутва малка кола.
Джо погледна към дупката. Водата преливаше, спускаше се и се разплискваше. Но лекият тринайсетградусов наклон и каменното покритие помагаха. Поне засега стената удържаше.
- Мисля, че горният слой засега е непокътнат – каза той. – Ако нивото на водата спадне достатъчно, ядрото може и да ни спаси. А и с толкова широка дупка, това няма да отнеме повече от няколко часа.
Началникът кимна.
- Възможно е – каза той, но си личеше, че не е особено сигурен.
Майор Едо посочи нещо, което Джо не беше забелязал. Малък гейзер доста по-надолу по стената. Почти невидим от падащата вода, той пръскаше тънка струйка като шадраван в претрупана градина. Пръските от него се превръщаха в мъгла, улавяща светлините на прожекторите.
- Какво е това? – попита майор Едо.
Сърцето на Джо се сви. Той си спомни макета в Йемен. Първо се беше образувал горният пробив, но долният накара ядрото да се срути и повлече целия бент.
- Това е по-големият проблем – отвърна той.
- Как се е получил? – попита началникът.
Джо се опита да обясни за микророботите и как могат да дълбаят разни неща, включително бетон и глина. Този път никой не го гледаше скептично.
- Възможно ли е все още да са долу?
- Да – отвърна Дзавала. – Може би дълбаят в глината, за да разширят тунела.
- Ако стане прекалено голям...–започна началникът, но нямаше нужда да довърши изречението си.
- Има ли начин да се запуши нещо такова? – попита Джо.
Мъжът потърка брадичката си.
- Може и да има – каза той. – Разполагаме с вещество, наречено „Ултра-сет”. Това е полимер, който се свързва с глината и увеличава многократно обема си, за да запуши малки дупки. За секунди става непробиваем. Можем да го вкараме в тунела, който онези неща, за които говорите, са пробили. Ако горната част удържи и нивото на водата спадне достатъчно бързо, може и да предотвратим пълното срутване.
Нов трус разклати сградата.
- Какъв е недостатъкът на това решение? – попита Джо.
- Има само един начин да се вкара материалът в тунела – отвърна мъжът. – Ще трябва да го изпомпим под високо налягане. За да го направим, някой трябва да открие входа от другата страна на язовира.
Джо погледна началника и останалите хора, които бяха останали в тресящата се контролна зала.
- Ще ви трябва водолаз – предположи той. Джо не можеше да повярва какъв номер му беше скроила съдбата, но въпреки това се усмихна. – Май извадихте късмет.
Вратите на асансьора се отвориха на последния етаж от пирамидата на Марчети в едно луксозно фоайе. Трима от мъжете на Джин стояха на пост и се обърнаха рязко при звука от писукането на пристигащата кабина.
Беше естествена реакция. Нямаха причина да заподозрат някаква неприятност. Всъщност, Кърт реши, че реагират на звуковата вълна от „Причинителят на болка”. Тримата паднаха на колене.
Единият издаде стон, другият залитна и събори маса с ваза, която се счупи на парчета, а третият просто се строполи на пода.
Кърт пусна дръжката, с която захранваше системата с ток, а Пол, Гамей, Таутог и Вару закопчаха с белезници зашеметените и объркани мъже .
- Познавам тази болката - каза Кърт. – Или поне я изпитах преди около десет часа.
След като залепиха устите им с лейкопласт, ги затвориха в стаичката на чистачите.
- Натам! – каза Марчети и се затича надясно.
Групичката зави зад ъгъла, където фоайето се съединяваше с коридор. Кърт надникна внимателно и видя, че няма никого.
- Да вървим!
По средата на коридора стигнаха до една голяма двойна врата. Марчети се приближи до електронната ключалка и започна да въвежда своя код. В този момент далеч под тях проехтяха изстрели. Звучаха приглушено сякаш някой стреляше с пистолет с капси.
- Явно част от хората на Джин са оказали съпротива – предположи Гамей.
Кърт кимна.
- Побързай!
Марчети довърши набирането на кода и Пол и Таутог заредиха „Причинителят на болка”.
Кърт отвори вратата с ритник и натисна копчето. Помещението беше празо.
- Стаята ли сбъркахме?
Остин изключи машината, влезе и се огледа. Някой беше спал в леглото. Той долови аромат на жасмин. Същият парфюм, който Зарина използваше. Очевидно двамата с Джин бяха по-близки, отколкото предполагаше.