- Това е мястото – каза Кърт. – Просто сме ги изпуснали.
Той се върна ядосан при Марчети и промърмори:
- Съветвам те да си смениш чаршафите.
- По-скоро ще изгоря цялото легло – отвърна милиардерът.
Кърт продължи по коридора и дочу още изстрели. Останалите се затичаха, за да го настигнат.
- Това обяснява защо хората му скочиха като ужилени – каза Пол. – Явно са помислили, че се връща.
- Къде ли са отишли Джин и Зарина? – попита Лейлани.
- Сещам се за едно място – отвърна Кърт.
Джин стоеше в контролната зала на „Аква Тера“ и не можеше да повярва на случващото се. Зарина, Отеро и Метсън го бяха наобиколили. Зад тях стоеше радиста и още един от хората му. Останалите десетима се бяха разпръснали из изкуствения остров и се биеха с екипажа на Марчети и хора, които приличаха на американски морски пехотинци.
- Как е възможно? – попита Джин. – Тук няма патрулни лодки, нито хеликоптери. Откъде са се появили?
- Имаме видео запис от нивото с килиите – каза Отеро и отвори един лаптоп. – Неприятно ми е да го кажа, но на записа се вижда Остин.
- Не може да бъде! – викна Джин. – Той е мъртъв! Убих го два пъти!
- Значи е възкръснал – рече язвително Отеро и обърна лаптопа към него. – Виж!
Наистина беше Остин. Джин не можеше да повярва на очите си.
Звукът от стрелбата приближаваше. От наблюдателната площадка се виждаха няколко от хората на Джин, тичащи към централния парк на Марчети, но не успяха да стигнат до там.
- Трябва да изчезваме от тук – каза Зарина. – Тази битка е изгубена.
Джин огледа острова. Нямаше как да стигнат до сухия кей, на който беше летящата лодка. Дори и да успееха да се качат на нея, няколко добре насочени куршума или ракети, можеха да ги свалят.
- Не можем да избягаме – каза тихо той.
- Но и не можем да победим – отвърна остро Зарина. – Ние сме само петима.
- Млъкни! – ядоса се Джин.
Той се опитваше да намери начин да обърне ситуацията. Погледна към Отеро.
- Свържи се с ордата и зареди предавателя.
Отеро затрака по своя лаптоп и после го бутна към Джин.
- Имаш достъп.
- Какво ще правиш? – попита Метсън.
Джин не отговори и се наведе над клавиатурата. Първо започна да натиска клавишите бавно, за да се увери, че е в правилната част от системата, а после все по-бързо.
Стрелбата в коридора го пришпори.
Той избра една команда от менюто и натисна „ентър”.
Вратата на контролната зала се отвори и проехтяха изстрели. Няколко куршума рикошираха в стените.
Джин залегна, а Метсън и радистът паднаха покосени. Няколко секунди по-късно другият човек на Джин също бе убит.
- Предай се, Джин! – проехтя гласът на Остин.
Джин се намираше зад една преграда в средата на контролната зала, където бяха разположени много от основните уреди за управление на острова. Отеро и Зарина се скриха зад него.
- Ако го направя?
- Ще ти сложа белезници и ще те предам на властите.
- Нима очакваш да ти повярвам, че няма да ни убиеш?
- Колкото и да ми се иска – отвърна Остин, – не мога сам да взема подобно решение. Но не разчитай, че ще се върнеш в Йемен. Предполагам, че ще те пратим в Международния съд или някоя американска военна база.
- Няма да се оставя във ваши ръце! – извика Джин.
- Тогава се покажи и да приключим с това като мъже.
Джин виждаше Остин в едно отражение. Беше скрит зад ъгъла на стоманена преграда и не можеше да го улучи. Ако се изправеше, Кърт щеше да го убие. Ако останеше скрит, скоро Остин, или някой от екипа му, щеше да го нападне във фланг.
- Имам по-добра идея – каза Джин. – Сега ще ти дам един урок за това какво е истинска власт и как се използва тя.
Той погледна към лаптопа. Мигащото зелено квадратче на екрана му подсказа, че инструкцията е изпратена и приета.
Вече можеше да действа.
Той извади пистолета, натисна предпазителя с палец докато се чу щракване и го притисна до гърдите си.
- Времето почти изтече – осведоми го Остин.
Джин го знаеше.
Той опря дулото на пистолета до тила на Отеро и натисна спусъка. Приглушения взрив разпръсна компютърния програмист и останалото от главата му върху пода. Вторият изстрел на Джин разтроши лаптопа. Наоколо полетяха пластмасови парчета и микрочипове. Той стреля още веднъж, за да е сигурен и унищожи екрана на компютъра.
После хвърли оръжието настрани.
- Предавам се – каза той и вдигна ръце.
Защитен от преградата, Кърт наблюдаваше Джин в същото отражение. Нещо не се връзваше. Видя как Джин вади оръжието си и очакваше да започне да стреля, но куршумът в главата на Отеро и хвърлянето на пистолета бяха меко казано подозрителни.