Не след дълго като вода, изливаща се от препълнена вана, нивото на езерото щеше да спадне до нивото на дупката и постепенно течът щеше да спре.
Но ако микророботите продължаваха да дълбаят глината в тунела, силното налягане на водата щеше да отслаби ядрото и щеше да го разруши. Щеше да се образува по-голяма, по-дълбока и по-неравна дупка и нищо нямаше да може да попречи на бента да се срути.
Краката на Джо докоснаха полегатата повърхност под него и говорителят в шлема му изпука.
- Гмуркачо, чуваш ли ме? – каза началникът.
Той беше високо горе и рискуваше живота си в лодката, заедно с майора и още един техник.
- Много слабо – отвърна Джо.
- Намираме се само на трийсетина метра от дупката – каза мъжът. – Тя продължава да се разширява с по метър всяка минута. Имаш по-малко от трийсет минути да намериш входа на тунела, преди да ни улови течението и да ни отнесе над ръба.
Джо изчисли, че след двайсет минути дупката ще бъде толкова близо, че нито той, нито лодката ще успеят да се преборят с течението.
- Никога не съм искал да се спускам в бъчва от водопад – каза той – и все още не желая да го правя. Хайде да приключваме. Пуснете веществото.
Една помпа, разположена в лодката, започна да работи и създаде налягане във втори маркуч, закрепен за резервоара, пълен с „Ултра-сета“.
От отвора изригна струя оранжеви флуоресциращи частици. Джо включи прожектора, закрепен за шлема му. Частиците заблестяха като светулки, реещи се в мътната вода.
В края на обсега на прожектора Джо ги видя да се забързват и да се насочват към повърхността, където водата преливаше. Това беше мъртвата зона. Щом това убийствено течение стигнеше до него, нямаше да може да избяга.
Джо се придвижи по стената, подскачайки като астронавт, стъпил върху повърхността на Луната. Той изпусна малко багрилно вещество в участъка, в който предполагаше, че се намира тунелът. То се разнесе по неравната повърхност на камъните.
Десет минути и двайсет опита по-късно, все още не беше намерил отвора.
- Трябва да се спусна по-надълбоко – каза Джо. – Отдалечете ме от бента.
- Колкото по-назад отиваме, толкова по-силно ще става течението от отвора в бента – каза началникът.
- Ако не го направим, по-добре да се откажем – не отстъпи Джо.
- Дръж се!
Секунда по-късно Дзавала усети как стоманеният кабел го отделя от склона. Той измина около девет-десет метра и отново се спусна.
Джо стъпи и усети странично дърпане от течение. Той натисна копчето за пускане на багрилото и видя как частичките изчезват вляво. В началото изглеждаше, че този опит не е по-различен от останалите, но сега Джо забеляза особено вихрово движение.
- Три метра вляво – каза той.
- Към пробива?
- Да.
Джо закрачи по склона. Високо горе, лодката се придвижи с него. Той отново натисна спусъка и насочи потока от светещи частици в центъра на вихъра.
Те се извиха и повечето от тях изчезнаха в отвора между две греди от бетон с размера на железопътни релси, точно както ято риби се скриват сред коралите при появата на хищник. Стана толкова бързо, че Джо трябваше да пусне нова струя, за да се увери.
- Открих го! – каза той. – Отворът е между два бетонни пилона в трошляка. Усещам как засмуква вода.
Джо се приближи и усети как течението го дърпа здраво. Пясък и камъни изчезваха около ръбовете на гредите. Кратерът под тях се разширяваше. Дупката беше с диаметър около петдесет сантиметра.
Той опря крак в една от гредите, за да не бъде засмукан. Колкото и да искаше да запуши дупката, нямаше желание да се превръща в тапа.
- Готов съм за калта.
- Калта?
- „Ултра-сета“–поясни Джо, докато се опитваше да запази равновесие.
- Включвам помпите – съобщи началникът.
Като внимаваше да не загуби опората си, Дзавала успя да пъхне маркуча в отвора. Усети как налягането се увеличава и натисна спусъка.
„Ултра-сетът“ потече с огромна сила, като част от него попадна във водата. Материалът се втвърди и заприлича на пурпурна сметана. По-голямата част от него изтече в отвора, засмукан от нежелания тунел.
- Колко се разширява това нещо? – попита Джо.
- Двайсет пъти спрямо първоначалния си обем – отвърна началникът. – А после се втвърдява.
Джо се надяваше да е точно така. Ако в ядрото бяха останали някакви микророботи, опитващи се да разширят дупката, те щяха да бъдат уловени като насекоми в кехлибар.