Течението го дърпаше наляво и той чуваше шума от падащата над ръба вода.
- Има ли резултат? – попита Джо след около трийсет секунди.
- Докладват ни за оранжево багрилно вещество от долния гейзер – съобщи началникът. – Силата на струята си остава непроменена.
- С колко от това нещо разполагаме?
- Резервоарът побира две хиляди литра. Изпомпва осемстотин в минута.
Джо се надяваше това да е достатъчно. Той хвана по-здраво струйника и нагласи краката си, за да се пребори с течението.
По радиото се дочу гласът на майора.
- Господин Дзавала, твърде близо сме до ръба. Моторът работи на пълна мощност, за да не бъдем отнесени. Ако може да побързаш...
Джо погледна през прозорчето от горната част на големия шлем. Видя светлините от лодката и водния вихър, образуван от бясно движещото се витло.
- Ако си мислите, че си почивам, грешите – отвърна той.
Дзавала затвори струйника за момент, стъпи върху склона над дупката и с цялата си тежест избута един голям камък надолу. Той попадна в кратера и остави много по-малък отвор.
Джо отново напъха маркуча и натисна спусъка.
- Включете на пълна мощност – каза той. – Всичко или нищо!
Той продължи да натиска копчето и „Ултра-сета“ изригна от маркуча. Внезапно Дзавала почувства как течението около него се променя. Тегленето от отвора отслабва, но страничното дърпане към ръба на бента се засилва.
- Докладват ни, че силата на гейзера отслабва, а от отвора излиза „Ултра-сета“!
Левият крак на Джо поддаде заради силното странично течение и внезапно той се озова в центъра на облак червена пяна. Тунелът беше пълен и „Ултра-сета“ изригваше от запушената дупка като газирана напитка от разтръскана бутилка.
Джо успя да се задържи, но отново се спъна. Реши да изключи клапана.
- Издърпайте ме! – извика той.
Стоманеното въже го издигна по склона и после пак го спусна, но това не беше вертикално движение, а странично, от което за малко да загуби равновесие. Джо беше объркан. Защо го теглят настрани?
Обаждане отгоре изясни всичко
- Течението ни улови! – извика майорът. – Тегли ни към ръба!
Гамей Траут се взираше в Кърт Остин на тъмната, студена хеликоптерна площадка. Нищо не можеше да я накара да изтръпне повече от думите, които той изрече току-що.
- Няма да останеш тук! – заяви тя.
- Тези машини са претоварени. С още деветдесет килограма и една от тях ще падне във водата.
Далеч под тях светлините угасваха една по една. Ордата от метален пясък ги поглъщаше. Цялата нулева палуба беше потъмняла, а в централния парк не беше виждаше нито една тревичка.
От всички посоки идваше странен звук, сякаш някой влачеше бетонен блок по метална повърхност. Трилиони микророботи се плъзгаха един върху друг, изпълваха всички пукнатини и ниши на острова и се катереха нагоре.
- Но ти ще умреш! – проплака Лейлани.
- Не, няма да умра – отвърна спокойно Кърт.
Гамей забеляза, че той не сваля очи от Джин.
- Той ще ни каже кода и ще изключи тези неща, преди да ни изядат живи.
- Не разчитай на това.
Вляво от тях първият въздушен кораб потегли, набра скорост и прехвърли ръба на платформата. После започва да пада... да пада... да пада към тъмната палуба. Постепенно спускането се забави и накрая, на около девет метра височина, корабът отново започна да се издига.
- Качете се на корабите и изчезвайте от тук! – нареди Кърт.
Лейлани го погледна с отворена уста. Гамей го разбираше по-добре. Кърт играеше на нерви с Джин.
- Ела с мен! – каза тя на Лейлани.
Двете жени заобиколиха по ръба на платформата, докато вторият апарат излиташе. Марчети и последният въздушен кораб ги чакаха.
- Какво прави? – попита Лейлани.
- Мисли, че ще успее да пречупи Джин и да го принуди да отмени командата.
- Но това е лудост!
- Може би – отвърна Гамей, – но ако това, което Джин ни каза вчера е вярно, тези роботи ще отнемат много животи и ще причинят огромна световна криза. Ако той загине, никой няма да може да спре микророботите, но не можем и да го вземем с нас, защото двама или трима от нашите хора ще трябва да останат тук и да умрат. Кърт никога не би се съгласил на това и не го виня. Единственият начин да му помогнем е като напуснем острова. Така поне няма да се притеснява за нас.
Марчети ги подкани да се качат в машината и перките ѝ се завъртяха с пълна мощност.
- Готови сме – каза тя.
Зад борда полетяха няколко ботуши и пушки, дори и две-три тежки якета. Всичко, което можеше да намали товара с още няколко килограма.
Пол хвана Гамей за ръката. Машината се заиздига.