Той прочете списък с възможните последствия, ако кризата не беше предотвратена. Той включваше милиони загинали, глад, анархия и война в Близкия изток, тъй като най-вероятно вината щеше да бъде приписана на Израел, вместо на Джин и неговата група в Йемен.
Той изглеждаше почти разочарован.
- На Джо няма да му хареса тази част – каза той и продължи да чете.–„Всичко това и още много беше предотвратено благодарение на героичните усилия на екипа по поддръжката на бента, военните сили, включително на майор Едо и един неназован американец, който е обявен за герой на египетския народ и който ще получи Медал на Нил.“
Гамей поклати глава.
- Не е честно!
- Поне е получил медал за усилията си – каза Дърк с усмивка.
- Само това ли успя да направи правителството като благодарност, че Джо спаси милиони хора?
Лейлани също се включи.
- Аз го познавам достатъчно добре, за да знам, че той не обича да е в центъра на вниманието, освен ако не е заобиколен от няколко прекрасни дами.
Джо се засмя.
- Давате ми причина да се върна в Египет.
- Шегата настрана – каза Дърк, – ако Джо не беше рискувал собствения си живот, за да спре срутването на бента Асуан, милиони хора щяха да загинат по поречието на Нил.
- Колко са жертвите? – попита Руди Гън.
- Поне десет хиляди – отвърна бавно Пит.
Джо изглеждаше така, сякаш се беше пъхнал в черупката си от срам.
- Искам още един „Джак Даниълс” с лед. Този път двоен.
Всички отпиха от питиетата си, без да кажат нито дума.
Накрая мълчанието беше нарушено от Пол.
- Какво става с подземната фабрика на Джин?
Дърк погледна оранжевите стрелки на своя водолазен часовник „Докса”.
- Бил е взривен преди точно четирийсет минути.
- Могат ли бомбите от въздуха да проникнат достатъчно дълбоко в планината, за да разрушат фабриката? – попита Гамей.
- Могат и са го направили – обясни Пит. – Един безпилотен самолет е изстрелял две ракети. Първият тласък, невидим от земята, ги е ускорил до петстотин километра в час. След това са се включили главните ракетни двигатели и скоростта им е нараснала до над три хиляди километра в час. Падайки, са образували шестметров кратер, но не са били достатъчно мощни да разбият подземната фабрика на Джин. Затова пет минути по-късно е била изстреляна нова ракета срещу дълбоките пещери. Четири бомбардировача „Б-2” са прелетели над Йемен, натоварени с нещо, наречено МДБ, военно съкращение, означаващо “мощен дълбокопроникващ боеприпас“–тринай-сеттонна „GBU-57“, най-унищожителното неядрено оръжие за разрушаване на бункери в света. Бомбата е натъпкана с над два тона експлозиви, затворени в единайсеттонна обвивка. Тя удря с такава сила, че може да пробие сто и двайсет метра пръст и скала. Щом прахът се е уталожил, цялата планина е била изчезнала. Останала е само купчина пясък и отломки. Оборудването за създаване на микророботи вече не съществува.
- А какво става със Сабах, дясната ръка на Джин? – попита Кърт и погледна часовника си. Той се радваше, че си го е върнал, дори и с цената на един чисто нов, последен модел скутер.
- Взривен е до размера на микророботите – каза Пит саркастично.
Най-после сервираха вечерята. Първото ястие беше сьомга „Крал Олаф“. Следващото, пушена есетра, последвано от гъше „Фуа гра“ и внимателно подбрани патешки и свински пастети.
Основното ястие беше свински ребърца, приготвени в стил „Сейнт Луис“, равиоли с плънка от омар, задушен праз лук с пържени яйца.
За десерт имаше палачинки, пълнени с гуава и маскарпоне. Червеното вино беше „Пърпъл Ейнджъл“ Карменер, а бялото–„Дъкхорн“ Совиньон Блан.
Заситени с вкусна храна, добро вино и прекрасна компания, всички излязоха от ресторанта и се качиха в една дълга лимузина, осигурена от Дърк за неговите приятели, за да могат да се приберат безопасно по домовете си.
Само Лейлани и Кърт останаха отвън. Лейлани беше отседнала в хотел и Кърт обеща да я изпрати.
Дърк го погледна за секунда.
- Можеш да издържаш на пиене, но ако те спре някой полицай, ще те арестува за шофиране в нетрезво състояние. Съветвам те да си повикаш такси.
- Така и ще направя – обеща Кърт.
След като останалите потеглиха с лимузината, пред ресторанта спря такси. Кърт и Лейлани се настаниха на задната седалка и тръгнаха към хотела.
- Решили дали ще приемеш работата в отдела по морска биология на НАМПД, която Дърк ти предложи? – попита я той.
Тя го погледна с тъжен поглед.
- Вашингтон не е за мен. Ще се върна на Хаваите в Института по биология в Мауи.
Кърт и стисна ръката.