Членовете на консорциума се спогледаха и кимнаха един към друг. Изглежда, най-накрая бяха осъзнали мощта на оръжието, което Джин разработваше. Оръжие, което и те притежаваха.
- Джин е постъпил правилно – заяви шейхът, подкрепяйки своя брат арабин.
- Съгласен съм! – присъедини се и Мустафа.
Чоу не изглеждаше доволен.
- Ще видим – каза той. – Доколкото знам, специалистите от НАМПД са на път към Мале, за да започнат разследване. Ако ордата все още е уязвима в тази концентрация, по-добре я разпръснете.
- Сега не е моментът за това – отвърна Джин. – Но не се тревожете, знаем кой е бил на катамарана и кого изпращат да разследва. Вече сме взели мерки да се справим с тях.
3 Дълга роба, национална дреха за мъже, в много от страните на Арабския полуостров. – Бел. прев .
Остров Мале е най-населеният от двайсет и шестте атола, познати като Малдиви. През миналите векове той е бил частен остров на кралете, а поданиците живеели на останалите острови, пръснати на триста квадратни километра от океана. Сега Мале е столицата на страната. В нея живеят сто хиляди души, събрани върху по-малко от осем квадратни километра.
За разлика от вулканичните острови като Хавай или Таити, Малдивите нямат върхове, нито скалисти хълмове. Най-високата естествена точна на Мале е само на два метра над морското равнище, въпреки че многоетажни жилищни блокове и други сгради покриват всеки метър земя, до самия морски бряг.
Полетът от Вашингтон до тук отнема цял ден. Четиринайсет часа до Доха, Катар, тричасов престой и още пет часа със самолет, качването на който изисква големи усилия след толкова много часове във въздуха. Накрая, след всичко това, пътниците успяват да кацнат.
Почти.
Остров Мале е толкова малък и застроен, че не е останало място за летище. Затова самолетите кацат на съседния остров Хулхуле, който по форма напомня на самолет и е покрит почти изцяло от главната писта на летището.
Кърт пътуваше на борда на „Еърбъс А380“ и наблюдаваше как другите пътници стискат с побелели кокалчета облегалките на седалките, докато самолетът се спуска все по-близо до водата. Точно когато изглеждаше, че предният колесник ще докосне вълните, се появи твърда земя и големият самолет кацна на бетонната писта.
- Еха! – дочу се глас зад него.
Кърт погледна назад. Джо Дзавала най-накрая се беше събудил. Късата му черна коса беше разчорлена, а тъмнокафявите му очи – широко отворени, сякаш беше ударен от ток.
- Следващият път ме предупреди!
Кърт се усмихна.
- И да проваля изненадата? Малко адреналин е добро начало на деня.
Джо погледна подозрително Кърт.
- Напомни ми да не ти позволявам да ми нагласяш алармата или звъненето на телефона. Вероятно ще избереш корабна сирена или нещо подобно.
Кърт се засмя. Двамата с Джо бяха минали заедно през десетки приключения, попадали бяха в безброй неприятности, много пъти им се бе струвало, че ситуацията е безнадеждна, но винаги успяваха да се измъкнат, обикновено в последната секунда.
Кърт често бе рискувал живота си, за да спаси Джо. И Джо бе правил същото за него. Това сякаш им даваше правото да се закачат един с друг в моменти на бездействие.
- С твоето хъркане – каза Кърт – не знам дали корабна сирена ще свърши работа.
Трийсет минути по-късно, след като преминаха през митницата, Кърт и Джо се озоваха на една открита лодка, позната като водно такси. То прекосяваше тесния проток между Хулхуле и Мале.
Кърт оглеждаше водата, а Джо беше забил нос в една кръстословица, върху която се трудеше през половината полет.
- Африканска котка с пет букви? – попита той.
Кърт се поколеба.
- Не бих избрал тигър – отвърна той.
- Така ли? – каза Джо. – Сигурен ли си?
- Напълно! Защо изглеждаш толкова уморен?
Обикновено Джо понасяше пътуванията доста леко. Кърт понякога се чудеше дали в рода на неговия приятел няма някаква тайна, която се предава от поколение на поколение, и която му позволява да прекосява десетки часови зони, без да почувства никакъв отрицателен ефект. Но сега под очите на Джо имаше тъмни кръгове и той изглеждаше изтощен.
- Ти си бил във Вашингтон, когато ти се обадиха – замрънка Джо, – на десет минути от летището. А аз бях във Западна Вирджиния, с петнайсет деца от младежката програма. Цялата събота и неделя обикаляхме страната и провеждахме курсове.
В свободното си време Джо ръководеше програма за деца, отраснали в града. Кърт често помагаше с излетите, но този път беше пропуснал.