- Опитваш се да не изоставаш от младежите, а?
- Това ме поддържа млад – засмя се Джо.
Кърт кимна. И двамата бяха спортни натури. Налагаше се да бъдат, за да издържат на натоварванията в отдела за специални задачи на НАМПД. Никога не знаеха какво ги очаква, само предполагаха, че ще е нещо изнурително, което ще изцеди всяка капка физическа и умствена енергия, която имаха.
За да оцелеят в подобни изпитания, двамата мъже се поддържаха в отлична физическа форма. Кърт беше по-висок, слаб и пъргав. Той почти всеки ден гребеше по река Потомак. Освен това вдигаше тежести и тренираше таекуон-до, не само за издръжливост, баланс и дисциплина, но и за да е подготвен в боя.
Джо беше по-нисък, с по-широки рамене и с телосложение на боксьор. Той играеше футбол в една аматьорска лига и се кълнеше, че е щял да стане професионалист, ако беше малко по-бърз. В момента изглеждаше обсебен от желанието да реши кръстословицата докрай.
Кърт дръпна вестника от ръцете му и го хвърли в кошчето.
- Остави очите си да починат! – каза той. – Ще ти трябват!
Джо погледна нещастно към смачкания вестник, сви рамене и облегна глава на седалката. После затвори очи и се отпусна под топлите слънчеви лъчи. Прекосяването на протока щеше да отнеме около десет минути.
- На почивка ли сте тук? – попита водачът на водното такси, опитвайки се да завърже разговор.
С бялата ленена риза с навити ръкави и тъмни слънчеви очила, Кърт приличаше на турист, пристигащ на отдавна жадувано място. Мъжът нямаше как да предположи друго.
- Тук сме по работа – отвърна Кърт.
- Това е добре – каза мъжът. – На Мале има много. Вие с какво се занимавате?
Кърт се замисли за секунда. Беше почти невъзможно да обясни какво точно прави екипът за специални задачи на НАМПД – занимаваха се с какво ли не. Реши да отговори кратко и ясно.
- Ние решаваме проблеми – каза той.
- Значи сте дошли на неправилното място – каза мъжът. – Малдивите са рай. Тук няма проблеми.
Кърт се усмихна. Искаше му се човекът да е прав.
Пътуването продължи бавно и спокойно. Сградите на Мале постепенно се извисиха пред тях. Таксито премина покрай вълнолома и забави. Плитката прозрачна вода промени цвета си от тюркоазена в светлосиня.
Лодката се удари в кея. Водачът угаси двигателя и метна въжето на някакъв мъж на брега.
Кърт се изправи, плати и скочи от малката лодка. Наблизо се разхождаха туристи, влизаха и излизаха от магазините, разположени по крайбрежната улица. Група мъже в ярки светлоотразителни жилетки работеха по участък от пътната настилка. Те спряха за миг работата си и се опряха на дръжките на лопатите, за да огледат една доста привлекателна полинезийка, която мина наблизо.
Кърт не ги винеше. Буйната ѝ черна коса се стелеше като мастило по белия ѝ потник. Мургавото лице, високите скули и сочните устни блестяха на слънцето. Краката ѝ бяха покрити със строги сиви панталони, но Кърт беше сигурен, че са стегнати и загорели като останалата част от тялото ѝ.
Тя се скри в една бижутерия, а Кърт и работниците се върнаха към своите задачи.
- Готов ли си? – попита Остин.
- Както винаги – отвърна Джо.
Кърт грабна торбата си и двамата тръгнаха по кея. Наблизо ги чакаше мъж, който беше доста висок, почти два метра, със суров и проницателен поглед, и жена с благо, но в същото време дяволито изражение на лицето, синьозелени очи и леко чуплива коса с цвят на червено вино. Тя беше висока около метър седемдесет и пет, но до мъжа изглеждаше направо дребничка.
- Очевидно семейство Траут са ни изпреварили – каза Кърт, сочейки към двамата.
Пол и Гамей Траут бяха едни от най-близките им приятели и незаменими членове на Екипа за специални задачи. Със своя неукротим дух и палава натура, Гамей сякаш беше „ин“, който контрастира на сериозния и чувствителен „ян“ на Пол.
- Добре дошли в рая! – поздрави ги Гамей.
Тя беше родена в Уисконсин и все още говореше с лек акцент от Средния запад.
- Ти си вторият човек, който нарече това място така – каза Кърт.
- Пише го в брошурата.
Остин я прегърна и после стисна ръката на Пол. Джо направи същото.
- Как успяхте да пристигнете толкова бързо?
Гамей се усмихна.
- Имахме летящ старт. Бяхме в Тайланд, където опитвахме най-вкусната храна на света.
- Късметлии! – завидя им Кърт.
- Искате ли да се настаните в хотела? – попита Пол.
Остин поклати глава.
- Първо ще огледам катамарана. Докараха ли го?
- Една спасителна лодка на Малдивските национални отбранителни сили го изтегли преди час. Държат го под карантина, както ти помоли.
Това беше добра новина.