- Тогава да видим какво ще открием.
На групата ѝ бяха нужни само седем минути, за да стигне от пристанището до един кей, охраняван от няколко моряци. Два патрулни катера бяха закотвени в близост, а обгорелият катамаран на НАМПД беше вързан странично за кея.
Кърт попълни няколко документа в една малка будка и подаде копия на личната карта и на паспорта си на сружителя вътре. Докато чакаха печатите, Кърт погледна към кея и забеляза нещо странно. В началото не каза нищо, но след като взе документите си, се обърна към мъжа в униформа.
- Говорите ли английски?
- Разбира се! – отвърна гордо мъжът.
- Кажете ми, моля – продължи Кърт, – но без да надничате... случайно една красива брюнетка с бяла блуза да ни гледа от улицата?
Пазачът понечи да обърне глава, за да погледне.
- Без да надничате! – напомни му Кърт.
Този път мъжът беше по-внимателен.
- Да, там е. Някакъв проблем ли има?
- Не... ако нямате нищо против да ви следят красиви жени – отговори Кърт. – Наблюдавайте я, ако обичате.
Мъжът се усмихна.
- С удоволствие – каза той и добави:–Без да надничам.
- Точно така!
Кърт се отдалечи. После заедно с Джо и семейство Траут се качиха на катамарана.
- Какъв ужас! – каза Гамей и сложи ръце на хълбоците си. Беше напълно права. Огънят беше обгорил половината лодка. Фибростъклото до кърмата се беше разтопило. Вероятно там пламъците са били най-силни. Навсякъде беше пръснато оборудване и провизии.
- Какво търсим? – попита Пол.
- Нещо, което да ни каже какво се е случило – отговори Кърт. – Злополука ли е било или нападение? Дали са имали проблеми, или нещо се е объркало изведнъж?
- Ще потърся корабния дневник и джипиеса – каза Пол.
- Аз ще проверя каютите – обади се Гамей.
Джо се премести на капитанското място и натисна няколко копчета. Нищо не се случи.
- Няма ток.
Кърт се огледа наоколо. Катамаранът разполагаше с два слънчеви панела на покрива, които изглеждаха непокътнати. В допълнение, малкият ветрогенератор, разположен високо на мачтата, се въртеше свободно. Системата трябваше да работи, дори и без никой да я използва.
- Провери кабелите – каза той.
Джо се качи на покрива на кабината и откри проблема.
- Този е изгорял – каза той. – Мисля, че мога да го оправя. Докато той работеше, Кърт започна да оглежда около кутиите на спасителните салове. Те не само че не бяха надути, но и ключалките не бяха пипнати.
- Долу има ли вода? – извика той, като си мислеше, че някоя внезапна вълна може да ги е ударила и да ги е изхвърлила зад борда, въпреки че това не обясняваше пожара.
- Не! – извика Гамей. – Сухо е като в пустиня.
Кърт коленичи, за да огледа следите, оставени от огъня. Нагарът беше странен и плътен и приличаше повече на утайка, отколкото на сажди.
Лодката разполагаше с помощен двигател за аварийни случаи или при липса на вятър. Той беше разположен под палубата близо до кърмата. Кърт вдигна капака и го огледа.
- В двигателния отсек няма следи от пожар – каза той.
Полинезийката се беше приближила до тях и сега стоеше на крайбрежната алея зад малко дърво, близо до края на кея. Тя държеше телефона си по странен начин, сякаш правеше снимки на катамарана.
Дали е репортер?
Кърт реши, че случката не е чак толкова интересна за медиите, освен ако жената не знае нещо повече от него.
Гамей се показа на палубата.
- Откри ли нещо? – попита я Остин.
Тя му подаде няколко предмета.
- Дневникът на Талия – каза Гамей. – Няколко от бележките на Халверсън. И един лаптоп.
- Нещо необичайно?
- Нищо съществено, но масата в главната каюта е натрошена, а около нея има счупени чинии и чаши. Шкафовете са заключени, затова предполагам, че тези съдовете са били използвани. Освен това храната в килера е изчезнала, с изключение на консервираната.
Думите на Гамей събудиха искрица надежда в Кърт. Ако ситуацията е принудила екипажа да напусне катамарана, първо щяха да помислят за храна, но в този случай едва ли щяха да оставят консервите. По-вероятно щяха да вземат само тях.
Пол се върна от носа. Той носеше джипиеса и няколко инструмента за взимане на проби.
- Отпред няма нищо необичайно, освен че маркучът за миене на палубата е оставен с отворен кран.
- Може да са го използвали, за да се борят с огъня – предположи Гамей.
Кърт се съмняваше. Два червени пожарогасителя стояха непокътнати, по един от всяка страна на яхтата.
- Защо не са използвали тях?
Никой не можа да отговори и Кърт се обърна към Гамей.
- Дърк ми каза, че си взимала уроци по криминалистика.