- Преживяла си много – каза той, – и вероятно ще ти се случат още много неприятности, преди да си уредиш живота.
- Точно затова трябва да направя нещо! – настоя тя. – За да се разсея малко.
Кърт нямаше друг избор, освен да бъде рязък.
- Опитът ми показва, че ще бъдеш нестабилна, независимо дали ще предприемеш нещо или не. Това ще се отрази на целия ни екип. Съжалявам, но не мога да взема такъв човек с нас.
- Добре – каза тя, – но бъдете сигурен, че ще ме видите там, защото нямам намерение да стоя и да скърбя.
- Какво искаш да кажеш?
Беше неин ред да бъде рязка.
- Ако не ми позволите да ви помогна, ще продължа разследването сама и не ме интересува дали моето ще попречи на вашето.
Кърт въздъхна. Не беше лесно да се сърдиш на някой, който е загубил свой близък, но тя не му оставяше много варианти. Знаеше, че не се шегува. Проблемът беше, че младата жена няма представа в какво се забърква.
Лекарят се приближи към тях с рентгеновите снимки в ръка.
- Ще се оправите, госпожице Тенър. Ръката ви е само натъртена, а не счупена.
- Виждате ли – каза тя на Кърт, – аз съм корава!
- И късметлийка – допълни той.
- Добре е късметът да е на твоя страна.
Лекарят гледаше ту единият, ту другият, объркан от разговора, на който присъстваше.
- Аз също мисля, че късметът е хубаво нещо.
- Не ми помагате – промърмори Кърт.
Беше в капан. Не можеше просто да я остави след всичко, което ѝ се случи. Нито пък да накара да я затворят и да я върнат насила в Хавай, където щеше да бъде в безопасност.
Оставаше му само едно.
- Добре – каза той.
- Няма да ви създавам неприятности – обеща тя.
Кърт ѝ се усмихна със стиснати устни.
- Вече го направи – не ѝ остана длъжен той.
Двайсет минути по-късно, за ужас на медицинския персонал, Кърт помогна на Лейлани да се качи на олющената „Веспа“. Много по-внимателно, отколкото при първото си пътуване със скутера, той я върна от другата страна на острова.
Щом пристигнаха, Кърт обеща на слисания пазач, че НАМПД ще ремонтира или ще замени моторчето му и предложи часовника си като залог.
Мъжът го изгледна подозрително. Остин се зачуди дали пазачът осъзнава, че часовникът струва два пъти повече от нов скутер.
Двамата с Лейлани се качиха на катамарана и Кърт я представи на съпрузите Траут.
- А това е Джо Дзавала – добави той, щом другарят му се показа на палубата, – твоят нов най-добър приятел и придружител.
Лейлани и Джо си стиснаха ръце.
- Не че се оплаквам – рече развеселен Дзавала, – но защо аз да съм нейният нов най-добър приятел?
- Ще се погрижиш да не ѝ се случи нищо лошо – отговори Кърт. – И най-важното, да не ни създава проблеми.
- Досега не съм бил придружител – заоплаква се Джо.
- Всяко нещо си има пръв път – отвърна Кърт. – И така, докъде стигнахте?
- Възстановихме захранването – каза Джо. – Акумулаторът е паднал, но слънчевите панели и вятърната турбина поемат натоварването.
- Открихте ли нещо?
Пол отговори пръв.
- След като Джо възстанови захранването, успях да включа проследяващия режим на джипиеса. До към осем часа вечерта на последния ден, в който са докладвали, са поддържали курс на запад. След това скоростта и посоката са станали хаотични.
- Някаква идея защо?
- Смятаме, че тогава е станала злополуката – каза Пол. – Платното е отчасти обгоряло. Промяната във формата му променя скоростта и управлението на лодката. Изглежда, че тя е започнала да се носи свободно по течението.
- Къде са се намирали, когато това се е случило?
- На около шестстотин километра югозападно от тук.
- Какво друго?
- В бордовия дневник и в компютрите им не е отбелязано нищо необичайно – каза Пол. – Но Гамей откри нещо интересно, както винаги.
Кърт се обърна към нея.
Тя вдигна една стъкленица, в която имаше два пръста тъмна вода.
- Това е оставено от огъня. Смесих го с дестилирана вода. Утайката е предимно въглеродна. Но открих и странна смес от метали: калай, желязо, сребро, дори и незначително количество злато. А също и мънички прашинки, които е трудно да определя.
Кърт погледна водата отблизо и забеляза, че тя има странен, почти пъстър отблясък.
- Какво е това?
Гамей поклати глава.
- Оборудването ми не е достатъчно добро, за да стигна до някакво сигурно заключение. Но на борда са имали микроскоп. Джо възстанови захранването и успяхме да направим снимки на пробите. Каквото и да има вътре, то се движи.