- Какво е това? – попита Пол, взирайки се в екрана.
- Приличат на акари – допусна Гамей.
- Не съм сигурна какво е – каза доктор Ибрахим. – Ще опитам да ги увелича още малко.
Огромният електронен микроскоп се завъртя и направи повторно сканиране. На екрана се появи нова снимка, която само увеличи неудомението им.
Доктор Ибрахим се обърна към Пол и Гамей:
- Не знам какво да ви кажа – промълви тя. – Никога не съм виждала подобно нещо.
Пол и Гамей бяха в университета, Джо беше с Лейлани, а Кърт реши да огледа личните вещи на изчезналия екипаж. Той имаше чувството, че върши нещо нередно, сякаш събира кости на умрял човек, но се налагаше да го направи. Сред вещите можеше да се крие ключът към загадката.
Около час след като започна да върши тази неприятна работа, той нямаше търпение да приключи. Кърт не откри нищо, което да им помогне, но за сметка на това намери снимка, която щеше да зарадва Лейлани. На нея се виждаше екипажът, като в средата беше застанал брат ѝ, изпълнен с радост, сякаш беше побрал света в дланта си.
Кърт прибра вещите на екипажа и излезе в коридора със снимката в ръка. Една врата по-надолу беше апартаментът, който беше наел за Джо и Лейлани. Апартаментът беше разделен на две преходни стаи.
Кърт почука, но отговор не последва.
След малко дръжката се завъртя. Показа се лицето на Лейлани. Той чак сега осъзна колко беше красива.
- Къде е телохранителят ти?
Тя отвори вратата по-широко. Джо спеше дълбоко на леглото и похъркваше лекичко. Все още беше с дрехи и обувки.
- Голям професионалист, няма що – каза тя. – Нищо не може да му убегне.
Кърт едвам сдържа смеха си. Джо не беше спал от трийсет часа. Въпреки че животинският му магнетизъм работеше при всякакви условия, това не важеше за останалата част от тялото му.
Кърт влезе в стаята. Лейлани затвори вратата и тихичко прекоси помещение с босите си крака. Беше облечена в черни панталони за йога и зелена тениска.
Остин я последва в нейната стая. Завесите бяха спуснати, а осветлението приглушено.
- Медитирах – обясни тя. – Бяха започнала да губя всякакво усещане за душевно равновесие. В един момент чувствам гняв, а в следващия ми се иска да заплача. Беше прав, че съм нестабилна.
Странно, но сега тя му изглеждаше съвсем наред.
- Не знам, но доколкото виждам се държиш.
- Имам нещо, с което да се разсея – каза Лейлани. – Да открия какво се е случило с брат ми. Искам да ти благодаря, че ме прие в екипа, макар и неохотно. Нещо ново?
- Все още не – каза той. – Открихме само някои странни неща.
- Какви по-точно?
- Кимо и останалите са търсели температурни аномалии – каза Кърт. – Успели са да ги открият, но не такива, каквито са очаквали. Температурата на океаните се покачва в целия свят, но те са установили понижение и то в тропическа зона. Това е първото странно нещо.
- Друго?
- Странното е, че по-ниската температура на водата е нещо, което не вреди. Тя води до по-високо съдържание на кислород и съответно до по-изобилен морски живот. Ето защо топлите, плитки морета като Карибското например, са по-бедни на живот, в сравнение с тъмните, студени участъци от Северния Атлантик, където се събират риболовните флотилии.
Лейлани кимна. Кърт осъзна, че е споменал основни факти и заключения, които тя лесно можеше да направи сама, но знаеха толкова малко, че беше най-добре да не крие нищо.
Тя изглеждаше объркана.
- Но Кимо ми каза, че са открили по-ниски нива на разтворен кислород и по-малко крил, планктон и риба, въпреки понижените температури.
- Именно – каза Кърт. – Процесът е обърнат. Явно нещо поглъща топлината и кислорода.
- Какво например? – попита тя. – Токсични отпадъци? Някаква аеробна смес?
Откакто Кърт провери отново данните, не спираше да търси причинат за тази аномалия. Вулканична активност, червени приливи, растеж на водорасли – всички тези неща могат да доведат до появата на мъртви зони и намаляване на кислорода във водата, но нито едно от тях не обясняваше ниските температури. Възходящите течения от студена морска вода обикновено са богати на хранителни вещества и донасят повече кислород на повърхността, което предизвиква експлозия от морски живот в района.
Това беше проблем и най-вероятно Кимо и останалите са били убити, защото са го открили. Но Кърт все още не знаеше подробности.
- Нямам представа – каза Кърт. – Прегледахме всичко, което са изпратили, включително електронните писма на Кимо до теб, за да проверим дали случайно не сме пропуснали нещо. Но засега удряме на камък.