По лицето на Лейлани се изписа тревога.
- Чели сте писмата му до мен?
- Наложи се – каза Кърт. – Надявахме се, че в тях може да има важна информация.
- Открихте ли нещо?
- Не – каза той. – Но трябва да проверим всички следи.
Тя въздъхна и раменете ѝ увиснаха.
- Може би това е твърде голям залък за нас. Вероятно трябва да оставим разследването на някоя международна организация.
- Къде изчезна решителността ти от преди няколко часа?
- Бях разгневена и адреналинът ми дойде в повече. Сега се опитвам да бъда по-разумна. Може би ООН или Малдивските национални отбранителни сили ще могат да поемат разследването. Май е най-добре да си вървим у дома. След като опознах теб и твоите приятели, не мога да понеса мисълта, че някой друг може да пострада.
- Това няма да се случи – увери я Кърт. – Изключено е да оставим това на някой друг, който няма никакъв интерес да открие истината.
Лейлани кимна и в този момент звънна телефонът на Кърт. Той го извади от джоба си и натисна „отговори“.
Беше Гамей.
- Някакви новини? – попита я той.
- Нещо такова – отвърна тя.
- Какво открихте?
- Изпратих ти една снимка, направена с микроскопа. Изтегли я.
Кърт превключи на режим „съобщения“ и зареди снимката на Гамей. Беше черно-бяла, но на нея ясно се виждаше странна форма, която приличаше на нещо средно между насекомо и машина. Ръбовете ѝ бяха остри, а ъглите съвършени.
Кърт присви очи, за да я огледа по-добре. Обектът наподобяваше паяк с шест дълги крака, насочени напред и два отзад, които бяха оформени като плоски плавници и напомняха на рибешка опашка. Всяка двойка крайници завършваше с различни видове нокти, докато един израстък, разположен върху гърба на нещото, беше покрит с издатини. Приличаха на канали на микрочип.
Всъщност, създанието изглеждаше напълно механично.
- Какво е това?
- Микроскопичен робот – отвърна Гамей.
- Какво?
- Това нещо, което гледаш, е с големината на акар – обясни тя. – Но не е органично, а механично. Микромашина е. И ако пробата, която взех, е показателна, още много от тези машини са обгорени от пожара.
Кърт погледна снимката и се замисли върху това, което чу. После наклони телефона, за да може Лейлани да види снимката.
- Няколко птички, опечени в пай – промърмори той.
- По-скоро няколко милиона – уточни Гамей.
Кърт се замисли за техния предишен разговор и теорията, че екипажът е запалил пожара, за да се отърве от нещо много по-опасно.
- Значи тези неща са попаднали на борда и те са се опитали да ги изгорят – каза той, размишлявайки на глас. – Но как са се появили?
- Не знам – отвърна Гамей.
- А за какво служат? – попита Кърт. – Какво правят?
- И това не знам – повтори тя.
- Щом са машини, значи някой ги е създал.
- Очевидно е така – отвърна Гамей. – И предполагаме кой може да е този човек.
Телефонът на Кърт изписука и на екрана се появи ново изображение. Този път беше статия от списание. На снимката в ъгъла се виждаше бизнесмен, който слиза от оранжев „Ролс-Ройс“. Косата му с цвят на махагон беше вързана на дълга опашка, а лицето му беше покрито с гъста брада. Тъмносиният му костюм вероятно беше „Армани“.
- Кой е този? – попита Кърт.
- Елууд Марчети – отговори Гамей. – Милиардер и гений в областта на електрониката. Преди години изобрети отпечатването на интегрални схеми върху микрочипове. А днес вече всички използват изобретението му. Той е и активен поддръжник на нанотехнологиите. Веднъж заяви, че в бъдеще наноботите ще правят всичко, от премахването на холестерола в артериите, до добиването на злато от морска вода.
- И тези неща са наноботи? – попита Кърт.
- Всъщност са по-големи – отвърна Гамей. – Ако приемем, че един нанобот е детско камионче, тези неща са самосвали.
Те си остават микроскопични, но са хиляда пъти по-големи.
Лейлани изучаваше снимката.
- Значи проблемът е този тип Марчети! – каза тя твърдо.
Кърт се въздържа от коментар.
- Как можем да свържем тези микророботи с него?
Този път отговори Пол.
- Открихме един негов международен патент, който много се доближава до тях.
Кърт почувства, че в него се надига гняв.
- За какво ги използва? – попита той. – За някакви експерименти?
- Още не знаем.
- А тогава как са попаднали в морето? – продължи той. – И по-важното, как са се качили на катамарана?
- Или са избягали от лабораторията като онези пчели-убийци преди четирийсет години – предположи Пол, – или Марчети ги използва за нещо, без да съобщи на света за това.