Кърт стисна силно зъби.
- Мисля, че трябва да го посетим.
- Страхувам се, че живее на частен остров – отвърна Пол.
- Това няма да ме спре да почукам на вратата му. Къде мога да го открия?
- Това е добър въпрос – намеси се Гамей.
В гласа ѝ прозвуча странна нотка и Кърт не беше сигурен, че я е разбрал добре.
- Да не намекваш, че никой не знае къде живее?
- Не – отговори тя. – Просто никой не знае къде точно се намира в момента този остров.
Кърт имаше чувството, че той и съпрузите Траут говорят за две различни неща.
- Нищо не разбирам.
- Марчети строи изкуствен остров – обясни Пол. – Нарича го „Аква Тера“. Миналата година завърши ядрото и оттогава не спира да работи по него. Но тъй като е подвижно и той предпочита да стои в международни води, никой не може да е сигурен къде се намира в момента.
Кърт си спомни, че е чувал за това.
- Мислех, че това е просто рекламен трик.
Лейлани се включи в разговора.
- Не е – каза тя, – истина е. Четох за това. Преди шест месеца е бил закотвен близо до Мале. Кимо каза, че иска да го разгледа, ако му се отдаде възможност.
- Добре – каза Кърт. – Вие открийте нещо повече за тези микророботи. Аз ще се чуя с Дърк. Веднага щом открием Марчети, ще отида да го посетя. Сигурен съм, че няма да е толкова трудно да открием един плаващ остров.
Джин ал-Халиф вървеше през пустинята под лунното небе, а до него крачеше Сабах. Пясъците, които познаваше от дете, блестяха като сребро под краката му. Те му напомниха за онази нощ преди четиридесет години, когато семейството му беше нападнато. Нощ, в която бандити, преоблечени като приятели, се бяха прокраднали в оазиса и убиха майка му и братята му. Това беше урок, който той никога не забрави. Джин подозираше, че случката е на път да се повтори.
- Някакви новини от Азис? – попита той. Имаше предвид египетския генерал, който беше обещал да подкрепи неговия план.
Сабах изглеждаше спокоен.
- Както предположи, Азис се отметна от думата си. Вече нямал интерес да ни финансира.
В далечината проблесна светлинка. На хоризонта, близо до брега, започнаха да се скупчват гръмотевични облаци. Дъждовете все още не бяха достигнали сушата, но скоро пустинята щеше да започне да се къпе в неочаквани валежи. Последното доказателство за гениалността на Джин. И въпреки това, планът беше на път да се провали, точно преди успешния си край.
- Азис е предател – каза Джин с безизразно лице.
- Той е човек със свои собствени интереси – поправи го Сабах. – И той като всички ухажва тези, които му носят печалба. Съветвам те да не го приемаш лично.
- Тези, които нарушават обещанията си, ме обиждат – каза Джин. – С какво се оправда?
- С египетските политици – отговори Сабах. – Военните там контролират всичко от петдесет години насам, включително най-печелившите бизнеси. Но ситуацията започва да се раздвижва. „Братството на мюсюлманите“ набира сила и в днешно време е опасно за военните да развиват каквато и да било цивилна дейност. Особено с чужденец.
- Но нашата програма ще помогне и на тях – не се предаваше Джин. – Ще донесе живот на техните пустини, също както и на нашите.
- Да – каза Сабах, – но те имат бента Асуан и водата в язовир Насър. Те не се нуждаят до такава степен от това, което предлагаме. Освен това, Азис не е прост човек. Той знае истината. Ти можеш да докараш дъждовете или да ги спреш. Но можеш също така да ги насочиш към други страни, които си платят.
Джин се замисли. Беше неизбежно.
- Той не ме познава – настоя той. – Ще му извия ръцете!
- Предупреждавам те, Джин, той няма да промени решението си.
- Тогава ще изпита моя гняв.
Сабах не изглеждаше доволен.
- Мисля, че моментът не е подходящ да си създаваме нови врагове. Поне докато не се разправим с американците. Знаеш, че са открили следи от ордата на повредения катамаран.
- Да – каза Джин, недоволен от новината. – В момента търсят Марчети. Той е основният им заподозрян.
- Лесно ще го открият – каза Сабах. – Тези хора от НАМПД са много решителни. Няма да се поколебаят да се изправят срещу него.
- Нас това какво ни засяга? – попита Джин. Думите му бяха пропити със самоувереност.
Сабах изглеждаше притеснен.
- Не ги подценявай.
Джин се опита да го успокои.
- Обещавам ти, мой добър и верен помощнико, нас никой няма да ни заподозре. Когато открият Марчети, ще намерят смъртта си и това, което се простира отвъд нея за всички неверници като тях. Сега, да обсъдим по-спешни въпроси.
Двамата наближиха група от хората на Джин, които бяха обградили двама свои другари. Те седяха на земята, вързани с гръб един към друг, точно до един изоставен кладенец. Бездънната му паст зееше, разтворена и тъмна, обградена само от стена от глинени тухли, която се издигаше на не повече от трийсет сантиметра от земята. От двете страни на кладенеца се виждаха две железни подпори, които някога са крепели лост с въже и кофа.