Марчети го погледна изненадано.
- Аз? Проблем? Тези две думи рядко могат да се използват заедно.
Кърт го фиксира с поглед, докато Марчети не спря да нервничи.
- Какъв проблем? – попита милиардерът.
Остин извади от вътрешния си джоб една запушена стъкленица, която Гамей му беше дала. В нея имаше мътна смес от утайка, вода и микророботи.
- Миниатюрни машини – каза той. – Проектирани от вас, създадени да правят незнайно какво и намерени върху една полуизгоряла лодка, чийто тричленен екипаж е изчезнал.
Марчети взе стъкленицата и свали розовите си очила.
- Машини?
- Микророботи – повтори Кърт.
- В тази стъкленица?
Кърт кимна.
- Конструкцията е ваша. Освен ако някой друг е попълвал патенти с ваше име.
- Не е възможно!
Марчети изглеждаше искрено озадачен, но Кърт трябваше да е сигурен.
- Тук разполагате ли с оборудване, което може да изследва пробата?
Марчети кимна утвърдително.
- Тогава да отидем да я проверим и да разсеем всяко съмнение.
Пет минути по-късно, Кърт, Джо и Лейлани слизаха с асансьора до главната палуба. Марчети я наричаше „нулева“, защото тези под нея бяха с отрицателни номера, а над нея с положителни. После стигнаха до няколко паркирани колички за голф, седнаха в една от тях и потеглиха към носа на острова. Метсън не се качи с тях, а Найджъл остана на площадката и се преструваше, че поправя нещо по хеликоптера.
Островът изглеждаше почти изоставен.
- От колко души се състои екипажът ви? – попита Кърт.
- Обикновено от петдесет, но този месец на борда работят само десетима.
- Петдесет?–Кърт очакваше да чуе хиляда. Той се огледа. От различни места се дочуваше шум от строителни работи, но Остин не виждаше нито един работник, нито чуваше гласове.
- Кой работи тук?
- Всичко е автоматизирано – отговори Марчети.
Той спря количката до една строяща се част от острова и посочи.
Кърт проследи ръката му и видя да падат искри от нови заварки, чу шум от забиване на нитове и въртене на пневматични отвертки, но не забеляза никого. След малко нещо се раздвижи. Един обект с големината на прахосмукачка с три ръце и оксижен, монтиран на четвъртата, се движеше по една стълба.
Машината правеше същите странни и резки движения като роботите на поточните линии. „Може да са прецизни“, помисли си Кърт, „но им липсва стил“.
Машината довърши заварките, прибра две от ръцете си и се закачи за стълбата. След това започна да се издига с помощта на моторизирана щипка. Щом достигна палубата, на която се намираше Кърт, се откачи и забърза надолу по пътя.
Една по-малка машина я последва.
- Това са моите работници – каза Марчети. – Имам хиляда и седемстотин робота с различна големина и дизайн. Те вършат по-голямата част от строителните работи.
- Свободни роботи – отбеляза Кърт.
- Да, могат да ходят навсякъде из острова – похвали се Марчети.
Малко по-надолу по пътя, към роботите се присъединиха няколко други и образуваха малък конвой, който отиваше в неизвестна посока.
- Сигурно е време за почивка – каза Джо и се изкикоти.
- Всъщност, да – каза Марчети. – Те са програмирани да следят собствените си енергийни нива. Щом батериите им се изтощят, отиват до местата за зареждане и се включват. Щом са готови, се връщат на работа. Тук тя никога не спира.
- Ами ако стане злополука? – попита Джо.
- Ако се повредят, изпращат сигнал за помощ и други роботи идват да ги вземат. Закарват ги в работилницата, където ги поправят и ги връщат обратно на работа.
- Кой им нарежда какво да правят? – попита Кърт.
- Една основна програма ръководи всичко. Роботите получават инструкциите си чрез безжична връзка и докладват за изпълнението на централен компютър, в който се пазят всички данни и чертежи на „Аква Тера“. Той следи всичко и може да прави корекции. Друга група от по-малки роботи проверява качеството на свършената работа.
- Роботи-контрольори – каза Кърт и за малко да се разхили.
- Да – отвърна Марчети, – в общи линии, но между тях и работниците няма никакво напрежение.
Марчети отново включи количката за голф и няколко минути по късно групата стигна до лабораторията. В обширното помещение имаше фотьойли с тапицерия от светла кожа, стоманени стени, по които се забелязваха следи от конденз и мигащи компютърни екрани. Те бяха навсякъде.
Мека синя светлина проникваше през огромен кръгъл прозорец. От другата страна на стъклото танцуваха риби.
- Намираме се под ватерлинията – забеляза Кърт, докато гледаше през гигантското стъкло.