Кърт винаги се е ядосвал от световното нежелание да се направи нещо, за да се спре замърсяването на океаните. Те произвеждат почти три четвърти от кислорода, който дишат хората и една трета от храната. И въпреки това тези, които замърсяват, се държат така, сякаш това не ги засяга. И докато не остане дори една риба или докато кислородът не свърши, едва ли някой щеше да направи нещо, защото просто не е икономически целесъобразно.
По някакъв странен начин, решението на Марчети криеше известна елегантност. След като никой не иска да вземе мерки за решаването на проблема, той е предложил начин да се изчистят океаните без другите да си помръднат пръста.
Джо също мислеше така:
- Планът ви е гениален!
- Но и откачен – добави Кърт.
- Ще се изненадате колко често двете неща вървят ръка за ръка – усмихна се Марчети. – Но истинските луди не правят нищо. Всъщност, те изсипват милиарди тонове пластмаса и боклук в океаните, които изхранват половината планета. Можете ли да си представите всеобщото недоволство и възмутените викове, ако кехлибарените вълни на житата се покрият със запалки, пластмасови бутилки, рибарска корда и счупени детски играчки? Точно това правим с океаните... И става все по-страшно.
- Съгласен съм – каза Кърт, – но да пуснеш някакви самовъзпроизвеждащи се машини в океана и да се надяваш всичко да свърши добре, не е най-рационално решение.
Марчети се облегна назад и май беше напълно съгласен с казаното от Кърт.
- Всички бяха на вашето мнение, затова и не пристъпихме към производството им.
- Тогава как тези неща са се озовали на лодката на брат ми? – попита Лейлани без заобикалки.
Кърт погледна Марчети и зачака отговор, но такъв не последва. Погледът му беше прикован в полинезийката. В очите му се четеше страх. Кърт се обърна и разбра защо.
Лейлани държеше компактен автоматичен пистолет. Цевта му беше насочена право към гърдите на Марчети.
4 (Great Pacific Garbage Patch)–Място в Тихия океан, където се събират предимно пластмасови отпадъци, които не се разлагат, а просто се раздробяват на все по-малки парченца. Бунището се се е образувало заради няколко въртящи се подводни течения и се разпростира на милиони квадратни километри в Т ихия океан.
- Кълна се – каза Марчети и инстинктивно вдигна ръце, – не знам как са попаднали на лодката на брат ви!
Кърт застана между Лейлани и милиардера.
- Свали оръжието!
- Защо? – попита тя.
- Защото той е нашата връзка с истината – натърти Остин. – Ако го убиеш, никога няма да разберем какво се е случило. Колкото и тъжно да звучи, после ще се погрижа да те вкарат в затвора.
- Но той е създал онези машини – не се предаваше тя. – Сам го призна. Не се налага да стигаме по-далеч.
Кърт я погледа в очите. Надяваше се да види страх, колебание и нервност, но те излъчваха само студенина и гняв.
- Махни се от пътя ми Кърт!
- Омръзнало ти е да бъдеш сама? – каза той, повтаряйки думите ѝ от онази вечер в хотела. – Ако дръпнеш спусъка, ще изпиташ самота, каквато не си подозирала, че съществува.
- Той е убил брат ми и ако не ни каже защо, ще си отмъстя
- рече твърдо тя. – Моля те, махни се от пътя ми!
Кърт не помръдна.
- Чуйте ме! – каза нервно Марчети. – Нямам нищо общо със смъртта на брат ви. Но мисля, че мога да ви помогна да откриете виновника.
- Как? – попита Кърт.
- Като проследя тези, които имат познания по въпроса и са наясно с процеса – обясни Марчети. – Очевидно не можеш да вземеш отвертка и електрожен и да сглобиш подобни машини. Това е изключително сложно начинание. Трябва да е замесен някой, който има връзка с първоначалната конструкция.
Докато Марчети говореше, Джо мина зад гърба на Лейлани, по-тих от котка.
- Продължете, Марчети – каза Кърт.
- Има около девет или десет души, които познават голяма част от системата – запелтечи той, – но само един знае толкова, колкото и аз. Името му е Отеро. Той се намира тук, на острова.
- Лъже! – извика Лейлани. – Опитва се да прехвърли вината на някой друг.
Докато Лейлани говореше, Джо скочи върху нея. Тя изпусна пистолета и той изви ръката ѝ зад гърба в болезнена хватка.
Чу се силен трясък и Кърт помисли, че пистолетът е гръмнал.
- Добре ли са всички?
Марчети кимна, Джо направи същото, а Лейлани изглеждаше ядосана, но невредима.
- Какъв беше този шум? – попита Кърт.
Никой не знаеше, но последва повторен трясък и Кърт забеляза движение в задната част на тъмната лаборатория. След това усети парлива миризма на изгоряло. Роботите-заварчици се бяха включили. Те се раздвижиха, събаряха всичко по пътя си, а между ръцете им проблясваха сини дъги от плазма.