Водата нахлу като разбиваща се в брега мощна вълна и помете всичко и всички наведнъж – хора, мебели и машини – и ги запрати към задната стена.
Кърт почувства удар на метал и се помъчи да се освободи от заварчика. Най-накрая успя, но водата го блъсна в стената и го задържа, също както някоя голяма вълна притиска сърфист към дъното. Остин се отбута с единия си крак от пода и се показа на повърхността.
Пяна и отломки се носеха в бурната вода. Кърт усети как нахлуващата стихия изпълва стаята и го издига към тавана, където хванатият в капан въздух забави навлизането на водата, но най-вероятно излизаше от някъде, защото празното пространство видимо намаляваше.
Кърт се огледа наоколо. Джо беше наблизо. С едната си ръка държеше Марчети, а с другата се беше хванал за стената.
Лейлани се показа и сграбчи една тръба, която минаваше близо до тавана, но вече лесно можеше да бъде достигната.
- Виждате ли роботите?
- Не съм ги учил да плуват – отвърна Марчети.
- Това е първото нещо, което сте направили както трябва – каза Кърт. – На каква дълбочина се намираме?
- На шест метра.
- Ще трябва да изплуваме.
- Няма да успея – каза Марчети и започна да кашля, заради водата, която беше погълнал.
- Лейлани?
- Разбира се – каза младата жена.
- Добре. Свалете си обувките – нареди Остин, обърна се към Марчети и добави:–И съблечете този смешен халат. Той не само, че ще ви удави, но ме дразни още от мига, в който го видях.
Всички развързаха обувките си и ги свалиха. Марчети съблече мокрия халат и после групата заплува към дупката, където преди малко се намираше прозореца.
Преди да се гмурнат, за да изплуват на повърхността, Кърт погледна Марчети в очите и го попита:
- Къде да открия Отеро?
- В контролната зала, в главната сграда, близо до площадката за кацане на хеликоптери.
- Можете ли да изключите достъпа му до програмата, за да не бъда заварен, закован с пирони или прецакан по някакъв друг начин от вашите роботи?
Марчети се удари по главата сякаш го беше осенила гениална идея.
- Това е първото нещо, което ще направя.
- Добре – каза Кърт. Той погледна към Джо. В погледа му се четеше решимост. Приятелят му предусещаше предстоящата битка.
- Надявам се, че си отпочина – каза той, – защото сега е наш ред.
В полутъмната контролна зала близо до върха на най-високата завършена сграда на „Аква Тера“ Мартин Отеро стоеше пред три големи компютърни екрана. Два от тях бяха угаснали, а на третия се виждаше неясен образ, който се движи. След няколко секунди той също угасна като другите.
- Какво става?
Отеро не отговори. Блейк Метсън, адвокатът на Марчети, се наведе напред.
- Старецът умря ли или не?
Отеро посочи екраните.
- Ти ми кажи. Аз виждам това, което и ти. Откъде да знам?
Докато Метсън се опитваше да види нещо, Отеро рестартира програмата. Той се надяваше да получи сигнал от роботите-строители. В същия момент върху таблото на стената, което показваше схемата на целия остров, започна да мига червена лампичка.
- В предната лаборатория е проникнала вода – каза Отеро. Той веднага разбра какво се е случило. – Помещението се е наводнило. Вероятно панорамният прозорец на Марчети се е спукал.
- Какво означава това за нас?
Отеро се завъртя на стола си и вече се чувстваше много по-уверен.
- Означава, че сме извадили късмет. Най-вероятно са мъртви. И сега ще прилича на злополука.
- „Най-вероятно“ не ни върши работа – заяви Метсън. – Важно е да сме сигурни, че са загинали. Трябва да намерим телата.
- Те са на шест метра под повърхността – подчерта Отеро. – Предполагам, че са били смазани от налягането на нахлулата в помещението вода, или пък са се удавили.
- Слушай – каза Метсън, – двамата с теб направихме милиони като продадохме конструкциите на Марчети на Джин и хората му. Но ако не се уверим, че тези досадници са загинали, няма да живеем достатъчни дълго, за да ги похарчим. Така че прати още няколко робота, открий телата им и ги измъкни като мъртви риби.
Отеро се обърна към клавиатурата и извади списък с действащите роботи. После влезе в папка, озаглавена „Водни“ и откри два подводни апарата, изпратени да работят близо до лабораторията на Марчети.
- Какви са тези?
- Чистачи – отвърна Отеро. – Обикалят корпуса и почистват водораслите и ракообразните.
- Могат ли да убиват?
- Само ако си ракообразно – каза Отеро. – Но ще ни помогнат да огледаме.
Той превключи чистача на ръчен контрол и го насочи към отсек 171А – лабораторията на Марчети. Машината не беше създадена да плува бързо, но и разстоянието не беше голямо.