- Тогава да побързаме.
Докато Кърт и Джо тичаха към другата страна на изкуствения остров, Лейлани и Марчети продължиха напред и влязоха в една сграда. По гърба на младата жена полазиха тръпки при гледката на мръсните, зареждащи се машини, но с нищо не се издаде.
Марчети отиде до програмния терминал и бързо въведе паролата си.
- Съжалявам, че се опитах да те уплаша – обърна се към него Лейлани, като се надяваше да успее да накара Марчети да промени решението си.
- Аз също – отвърна той и продължи да пише бързо. – Но не те обвинявам, че си ядосана.
Тя кимна.
- Влязох! – каза Марчети. За секунда изглеждаше въодушевен, но после застина с отворена уста. Притвори за миг очи, после ги отвори и се концентрира върху една част от екрана. – Отеро! – промърмори той. – Какво си направил?
Внезапно, машините около тях започнаха да се включват. Чу се звук от електрически мотори, а диодните им лампички от оранжеви станаха зелени.
- Какво става? – попита Лейлани.
- Променил е кода – отвърна Марчети. – Когато влязох в програмата, предизвиках реакция. Включил е роботите на режим „нарушител“.
- „Нарушител“? Какво означава това?
- Роботите ще преследват всеки, който не носи значка с чип за радиочестотна идентификация. Това е моята защита от пирати.
Лейлани нямаше значка, но и Марчети също.
- Къде ти е значката?
- В джоба на халата – отвърна той. – Този, който Кърт ме накара да съблека.
Кърт и Джо бяха прекосили парка и вече тичаха през другата житна нива. Чу се звук от втори двигател, по-различен от първия. Идваше някъде отдясно, в края на нивата. Малък комбайн се приближаваше застрашително. Хедерът му се въртеше бясно.
- Малко е рано за жътва – отбеляза Джо.
- Освен ако не се опитват да „ожънат“ нас.
Кърт ускори темпото и излезе от другата страна на нивата, на тясна пътека, която водеше към пристанището. Двамата с Джо тичаха с всички сили, но сякаш от нищото изникваха различни машини и се насочваха към тях.
- Очевидно Марчети все още не е успял да ги програмира – каза Кърт.
- Да се надяваме, че не си е забравил паролата.
Двамата мъже бяха издръжливи и бързи и след като пробягаха около трийсет метра по пътеката и прескочиха една стена, успяха да се измъкнат от машините. Няколко секунди по-късно Кърт и Джо летяха по стълбите, които водеха към пристанището. Хидропланът бе готов за излитане.
Трябваше да побързат.
Кърт се затича към най-бързата лодка сред няколкото, вързани на пристана – шестметрова „Донзи“. Той скочи вътре и изтича до контролното табло. През това време Джо отвърза въжетата. Остин натисна копчето за запалване и се усмихна – V-образният, осемцилидров двигател оживя с рев.
- Консервите идват по кея – каза Джо.
Кърт погледна към роботите, които се насочваха към тях.
- Не се притеснявай – успокои го той, подаде рязко газ и завъртя кормилото.
Лодката се изстреля напред, зави и се стрелна през гладките води на пристанището. Кърт завъртя кормилото и насочи носа ѝ към изхода във вълнолома. Хидропланът вече минаваше през него.
Остин се надяваше да ги настигне и може би да ги обърне, но шансът да успее беше минимален.
Той посочи към радиостанцията на таблото.
- Свържи се с Найджъл – каза той. – Кажи му да долети тук. Не искам да изпуснем тези момчета.
Джо включи апарата и настрои честотата.
- Найджъл! – извика той. – Говори Джо. Обади се!
Пилотът отговори със своя британски акцент, но не звучеше никак ведро:
- Здрасти, Джо, какво става?
- Вдигни птичката във въздуха – извика Джо. – Преследваме с лодка един хидроплан, но едва ли ще успеем да го настигнем.
- Ужасно съжалявам! – долетяха думите на Найджъл. – Иска ми се да ви помогна, но разглобих двигателя.
- Какво?! – извика Кърт.
- Защо? – попита Джо.
- Кърт ми каза, че иска всичко да изглежда достоверно. Затова свалих обтекателя, пръснах няколко части по земята и започнах да гледам озадачено. Реших, че това е най-добрият начин.
- Нямаше нужда да го прави чак толкова достоверно – промърмори недоволно Кърт.
- Този план пропадна – сви устни Джо.
Единственото, което им оставаше, бе да ударят леко самолета с надеждата да го спрат. Но при това опасно начинание трябваше да останат живи.
Моторницата премина през изхода във вълнолома. На двеста метра пред тях хидропланът завиваше по вятъра и се готвеше за излитане.
Кърт натисна ръчката на газта докрай и засече плъзгащия се по водата самолет. Пилотът инстинктивно зави, но машината остана стабилна.