Остин завъртя кормилото наляво и се върна при самолета. Пилотът вече ускоряваше машината. Кърт влезе в дирята на хидроплана и го последва.
- Хайде! Хайде! – мърмореше си той, докато изтискваше и последната капчица мощност от моторницата.
Лодката буквално полетя по вълните. Остин подмина самолета отляво и отново го засече.
Джо залегна и изкрещя. Хидропланът подскочи над тях, металната му перка ги подмина, рулят на единия понтон закачи част от лодката и машината тежко се приводни точно пред тях.
Кърт се надигна.
- Радвам се, че никой не остана без глава.
- Предлагам да не повтаряме същото нещо скоро – каза Джо. – Нямам никакво желание да разбирам как се чувства коктейл „Маргарита“ в блендер.
Кърт очакваше самолетът да завие, а не да ги прескочи, но все пак им бяха попречили. Хидропланът се беше приводнил доста странно, а пилотът беше намалил, за да стабилизира машината. Сега се опитваха отново да излетят като се засилваха в другата посока.
- Поеха срещу вятъра – каза Джо. – Сега ще им е много по-трудно да излетят.
- Трудно, но не и невъзможно – отвърна Кърт. Той умело насочи лодката така, че да застане в разпенената следа на самолета и удари единия от понтоните. Машината се наклони и изви, а пилотът се бореше да я стабилизира, но бързо се върна в първоначалния си курс.
През това време Лейлани гледаше ужасена към цяла армия от машини, които се изправиха и тръгнаха към тях. Трите, които ги нападнаха под водата, я уплашиха сериозно, но петдесет вече си бяха истински кошмар. Усети, че я обзема силен гняв.
- Направи нещо! – извика тя към Марчети.
- Опитвам се! – отвърна нервно той. – Отеро е хитро малко човече! Ако знаех, че е толкова умен, щях да му плащам повече.
Лейлани се огледа. Видя само машините и редица шкафчета.
- Какво има вътре?
- Работни униформи.
- Със значки?
- Да – каза Марчети развълнувано, – точно така! Да вървим!
Лейлани се затича, плъзна се под замахващата ръка на един от роботите и се заби в шкафчетата подобно на бейзболен играч, който завзема база. Бързо се изправи, отвори една вратичка и измъкна работна униформа. На нея беше закачена бяла значка и младата жена я стисна здраво.
Приближаващите се машини спряха, а после се насочиха към Марчети, който тракаше бързо по клавиатурата, но без резултат.
- Не мога да разбия кода! – извика той.
Машините вече го приближаваха и една от тях го събори на земята. Друга доближи включена бормашина към лицето му. Бургията и се въртеше заплашително.
Лейлани се затича, проби си път между роботите и скочи върху Марчети. Тя го прегърна силно с надеждата машините да възприемат общата им топлина като един човек и в същото време да разчетат значката.
Бургията продължаваше да се приближава. Девойката сграбчи Марчети и затвори очи.
Внезапно шумът утихна. Бормашината спря да се върви и се прибра. Вторият робот пусна Марчети и малката армия от машини се отдалечи в търсене на друга жертва.
Лейлани продължаваше да държи Марчети в обятията си.
След като машините излязоха под строй от помещението, тя го погледна студено и решително. Искаше той да разбере нещо.
- Длъжник си ми! – заяви тя.
Той кимна и Лейлани го пусна. И двамата не сваляха очи от вратата.
На осемстотин метра от плаващия остров от самолета започнаха да обстрелват Кърт и Джо. Хидропланът зави, насочи се по вятъра и ускори. Кърт още веднъж застана с лодката зад него.
- Сега или никога, Джо!
- Хрумна ми нещо – каза Дзавала.
Той се качи на носа на лодката и грабна котвата.
- Един мой приятел от Колорадо ме научи да мятам ласо – извика той и започна да върти десеткилограмовата котва на въжето сякаш беше лека като перце.
Кърт отгатна намеренията му и още веднъж бутна ръчката на газта докрай. Доближиха бързо самолета. Покрай тях отново засвистяха куршуми, но Кърт мина с лодката от страната на пилота и се скри под крилото.
Джо завъртя и метна котвата като олимпийски чукохвъргач в момента, в който самолетът се отдели от водата. Тя полетя напред, уви се около подпорите на понтона и въжето се опъна.
Носът на самолета се вдигна и отдели предницата на моторницата от водата. Тежестта и съпротивлението бяха прекалено големи. Лявото крило се спусна, удари водата и хидропланът се разби в морето. Навсякъде се разхвърчаха части.
Лодката полетя настрани и кнехтът на котвата се отчупи, но Кърт не допусна да се преобърнат. Той зави наляво, намали газта и обърна, за да види катастрофиралия самолет.
Хидропланът беше спрял, а единият понтон липсваше. Крилата висяха като прекършени, а част от опашката беше откъсната. Машината се пълнеше с вода и изглежда, че потъваше.