- За промяната е нужно време. Предупредихме те.
- Времето ни изтича – каза Мустафа, – твоето също. Йемен умира. Хората са принудени да напускат градовете под дулата на оръжия, защото водата не стига за всички.
Сабах изплю в една малка купичка зелена храчка и остатъците от листото. После отпи от чая, за да се освежи. Мустафа беше прав. Знаеше, че през следващата година столицата на страната ще изпита такъв недостиг на вода, че никакво разпределяне нямаше да спаси положението. Единственият изход беше принудителна емиграция. Хората трябваше да бъдат пръснати в други райони, но и останалата част от страната не беше в по-добро състояние.
- През последната седмица тук валя три пъти – каза Сабах. – Това рядко се случва. Дори и сега облаците висят над планините на север. Промяната настъпва. Обещанията на Джин ще се изпълнят.
- Възможно е – каза бавно Мустафа, – но какво му пречи да промени решението си?
От блясъка в очите на Мустафа Сабах усети, че стигат до същността на проблема.
- Честта! – отвърна твърдо той.
- Джин няма чест – заяви Мустафа. – Доказателството си самият ти. Всички знаят, че той дължи успеха си единствено на теб, Сабах. Неговата власт и богатство се крепят на твоята мъдрост. Семейството му натрупа пари от твоите усилия, труд и вярност. Джин има милиони, компании, палати, съпруги. А какво ти даде на теб?–Мустафа се огледа. – Имаш хубав дом и няколко прислужници. Изискани ястия. Само това ли получи в замяна на своята преданост? Това са дреболии. Определено заслужаваш повече. Ти трябва да бъдеш принц.
- Аз съм един покорен слуга – отвърна Сабах.
- Дори и слугите споделят наградите на господаря си – не се предаваше Мустафа. – В старите придворни дворове дори един роб е могъл да се превърне в доверен съветник.
Сабах чу достатъчно.
- Вероятно езикът ти се е развързал прекалено, Мустафа.
- Не – отговори развълнувано гостът, – колкото е нужно. Аз знам истината. Джин те използва, също както и нас. Той взима много и дава само толкова, колкото му се налага. Ние сме на негово разположение. Ако спре проекта, ще изчезнем. Ако поиска повече, няма да имаме друг избор, освен да му го дадем.
- Значи те притесняват парите.
- Не – каза Мустафа. – Притеснява ме властта. Скоро Джин ще направи така, че да не можем да го контролираме и дори да се пазарим с него. Той създаде магия, също като джиновете в древни времена. Но ако само той има власт над нея, вече няма да има нужда от нас. Ето защо джиновете са били прокълнати. Били са магьосници, на които човек не е можел да се довери. Ако не са били затворени, са щели да се превърнат в богове. Това е целта на Джин.
Сабах огледа своя стар приятел и се опита да разбере докъде може да стигне. Засега Мустафа се въздържаше да говори за предателство, но очевидно това беше неговата цел. Ако Сабах се окаже прав, значи мъжът очаква от него да вземе решение.
- Вероятно инвеститорите са разговаряли помежду си на съвет – предположи той. – Кажи ми кой се е осмелил да го свика.
- Няма значение – отвърна Мустафа.
- За мен има.
- Сега е важно каква позиция ще заемеш ти – настоя Мустафа. – Моля те да помислиш защо си тук, в Аден, вместо с Джин в неговата пещера в пустинята.
- Защото в момента не съм му необходим.
- Изглежда, че това се случва все по-често – забеляза Мустафа. – И какво ще правиш ти, покорният слуга, когато Джин вече не се нуждае от теб?
Сабах остана слисан, но думите му се сториха искрени.
Мустафа продължи на настъпва:
- Когато Джин беше малък, ти го контролираше със сила. След време започна да го възпираш с мъдрост. Сега какво ти остана? Ти му даде всичко, Сабах. Време е да получиш нещо. Това, което си заслужил.
- Целта ти е да постигнеш някакъв придворен преврат, нали?
- Ти издигна неговата империя – прошепна Мустафа, – ти, а не той. Ключовете от нея трябва да са в теб, а не да стоиш извън стените на палата като някакъв второстепенен член на клана, какъвто винаги си бил.
Думите на Мустафа уцелиха болното място на Сабах. Той не беше част от клана Халиф. Колкото и верен, трудолюбив и безмилостен да беше, никога нямаше да бъде нещо повече от доверен помощник.
Синовете и дъщерите на Джин растяха. Скоро партньорството между двамата щеше да отиде на заден план и кланът и семейните връзки щяха да станат доминиращи. Сабах щеше да бъде избутан настрани и неговите собствени деца нямаше да могат да пожънат това, което той беше посял.
В известен смисъл процесът вече беше започнал. През миналите една-две години, Джин прекарваше все по-малко време в компанията му. Навиците му се бяха променили. Изглежда, че му бе омръзнало да слуша съветите на Сабах.