Пит натрака нещо на клавиатурата пред себе си. Появи се сателитна снимка, показваща изумителната красота на северния пустинен район на Йемен. Образът се изчисти и уголеми, сякаш се спускаха от космоса. Видяха скалисти хълмове, които хвърляха сянка върху пясъка под тях. Те напомниха на Кърт за Шипрок, Ню Мексико. Наблизо се виждаха следи от автомобили и ивици обезцветен пясък.
- Какво е това? – попита Кърт.
- Нашите разузнавателни агенции следят някои от действията на Джин в този район от пустинята.
- Не виждам нищо особено – промърмори Пол.
- Такава е и неговата цел – отвърна Дърк. – Виждате ли тъмния пясък и пръстта? Простират се на повече от сто акра.
- Изглежда, че са били докарани от някъде – каза Гамей. – Вследствие на ерозия или внезапно наводнение.
- Но това е най-сухата част от пустинята – обясни Дърк, – а наклонът е противоположен на следите, които виждаме.
- Значи е камуфлаж – каза Кърт. – Какво крият?
- Нашите специалисти смятат, че са преместили много пръст – продължи Пит, – което предполага наличието на мащабен подземен комплекс. Инфрачервените датчици засякоха огромни количества топлина, излизаща от отдушници в пясъка. Вероятно там се произвежда нещо, но досега никой не можеше да предположи с какво точно се занимават.
- Крадат моя проект – възмути се Марчети, – и го произвеждат!
Пит кимна.
- Така изглежда. Въпросът е, защо?
Марчети помисли за секунда.
- Не съм сигурен – каза той. – Бях ги проектирал да ядат боклук, но доколкото виждам, конструкцията е била изменена. Очевидно имат различна цел. В момента знаем само, че са нападнали вашия катамаран, но доколкото разбрах, нито един друг плавателен съд не е бил атакуван или е изчезнал. Явно това не е основната им задача.
- Тогава за какво ги използват? – попита Кърт.
Марчети погледна Лейлани за секунда и после продължи:
- При нормални обстоятелства, лодката щеше да бъде изчистена изцяло. Нямаше да остане нито частичка органична материя. А роботите щяха да изчезнат обратно в морето.
Кът разбра:
- Никакви следи. Никакви свидетели. Лодката щеше да бъде открита непокътната като „Мария Селесте”. Те не са очаквали екипажът да запали огън, за да ги отблъсне.
- Именно – каза Марчети. – Без остатъците, които сте открили, нямаше да можем да разберем какво се е случило. Дори и някой да е наблюдавал от разстояние, е нямало да види нищо.
Пит върна разговора към основната тема:
- Значи те могат да застрашат корабоплаването – каза той, – но ако това не е основната им задача, тогава каква може да е? Могат ли да предизвикат температурните аномалии, които екипът ни установи?
- Възможно е – отвърна Марчети. – Не съм сигурен как, но това, на което те са способни, зависи от тяхната численост.
- Бихте ли обяснили? – попита Пит.
- Представете си, че са насекоми. Едно не е проблем. Една оса, една мравка, един термит не представлява голяма заплаха. Но ако съберете на едно място много от тях, могат да създадат големи неприятности. Тази конструкция е способна да се размножава с астрономическа скорост и до безкрайност. Само така можех да направя микророботите ефективни. Няма причина да мисля, че тези не правят същото. Милиони от тях могат да създадат проблем за малък воден съд, милиарди могат да застрашат голям кораб, нефтена платформа, или нещо с големината на „Аква Тера“, но трилиони от тях, или трилиони трилиони, биха представлявали опасност за цялото море.
- Цялото море? – възкликна Джо.
Марчети кимна.
- Може да се каже, че микророботите представляват един вид замърсител. Нещо като отрова. Но тъй като се хранят активно, размножават се и се защитават, по-добре да ги възприемаме като организми, завземащи нов хабитат. Моделът винаги е един и същ. Ако нямат естествени врагове, съществата в началото са просто едно любопитно явление, постепенно стават напаст и скоро след това се превръщат в застрашаваща цялата екосистема епидемия. Ако не намерим начин да спрем роботите, те ще се превърнат в огромна опасност.
- Спомням си, когато гъботворките стигнаха до Нова Англия – каза Пол. – Чужд вид, донесен от Китай. Без естествени врагове. Година по-късно се появиха няколко космати гъсенички. Следващата година бяха в изобилие, а до края на третата бяха навсякъде. Милиарди! Покриваха всяко дърво, оголваха всеки лист и на практика обезлесиха цели гори. За такъв ефект ли говориш?
Марчети кимна мрачно.
Групата потъна в мълчание. Всички размишляваха върху думите на Марчети. Кърт си представи как микророботите се разпространяват в Индийския океан и по света. Питаше се дали тази опасност е реална, или е само параноя, защо някой би искал да се случи това и какво би спечелил.