Това, че се бяха възползвали от традиционната бедуинска щедрост и добрината на синовете му, за да ги убият, още повече разгневи Халиф. Той отиде до другата част на шатрата. Този път заби ножа в плата и го дръпна рязко надолу.
- Стой тук! – нареди той на Джин.
Халиф се шмугна през отвора и изчезна в мрака. Направи широка дъга, промъкна се зад враговете и нагази във водата.
Заети със Сабах и хората му, бандитите не забелязаха, че Халиф е зад тях. Той вдигна винтовката и откри огън.
Трима паднаха, а след това и четвърти. Друг се опита да избяга и беше застигнат от куршум на Сабах, но последният, шести разбойник, успя да се обърне и да отвърне на стрелбата.
Един куршум уцели Халиф в рамото. Бедуинът усети остра болка и се строполи във водата.
Бандитът се затича към него, като си мислеше, че е мъртъв.
Халиф вдигна старата пушка и дръпна спусъка. Гилзата заседна в задната част на цевта. Той хвана затвора и се опита да го освободи, но ранената му ръка не беше достатъчно силна, за да отблокира механизма.
Бандитът вдигна оръжието си и го насочи към гърдите на Халиф. Внезапно отекна изстрел от револвер „Уебли“.
Мъжът се опря с гръб на една финикова палма, а на лицето се изписа недоумение. Той се плъзна надолу и оръжието му падна във водата.
Джин стоеше зад мъртвия мъж и държеше пистолета с треперещи ръце. Очите му бяха пълни със сълзи.
Халиф се огледа, но не видя повече бандити. Стрелбата беше утихнала. Той чу как Сабах вика нещо на мъжете. Битката беше приключила.
- Ела тук, Джин! – нареди Халиф.
Синът му се приближи. Момчето още трепереше. Халиф го придърпа с едната си ръка и го прегърна.
- Погледни ме!
Момчето не отговори.
- Погледни ме, Джин!
То най-накрая се обърна. Халиф стисна рамото му още по-силно.
- Твърде си млад, за да го проумееш, сине, но днес ти направи нещо голямо. Спаси баща си и семейството си.
- Но майка ми и братята ми са мъртви – простена Джин.
- Не – каза Халиф, – те са в рая, а ние ще продължим да живеем, докато един ден не се срещнем с тях.
Джин не реагира. Той само гледаше втренчено в нищото и хлипаше.
Тих звук накара Халиф да се обърне. Единият от бандитите беше жив и се опитваше да избяга с пълзене.
Халиф вдигна ятагана, готов да довърши мъжа, но се спря.
- Убий го, Джин!
Треперещото момче погледна баща си неразбиращо, но срещна твърдия му поглед.
- Братята ти са мъртви, Джин! Бъдещето на клана зависи от теб. Трябва да се научиш да бъдеш силен.
Джин не спираше да трепери, но Халиф беше непреклонен. Добротата и щедростта им почти ги бяха унищожили. Единственият му оцелял син не трябваше да допуска подобна слабост.
- Никога не трябва да изпитваш съжаление – каза Халиф. – Този мъж е враг. Ако нямаме достатъчно сила да убиваме враговете си, те ще ни отнемат водата. А без нея ни чакат скитничество и смърт.
Халиф знаеше, че може да принуди Джин да го направи. Просто трябваше да му заповяда и момчето щеше да се подчини. Но искаше синът му да реши сам.
- Страх ли те е?
Джин поклати глава. Той се обърна и вдигна бавно пистолета.
Бандитът го погледна, но вместо да се поколебае, ръката на момчето стана по-уверена. Джин погледна бандита в лицето и дръпна спусъка. Звукът от изстрела отекна по водата и се понесе из пустинята. Щом затихна от очите на момчето вече не се стичаха сълзи.
Индийският океан Юни, 2012
Двайсет и седем метровият катамаран се плъзгаше по спокойните води на Индийския океан, огрян от лъчите на залязващото слънце. Движеше се с не повече от три-четири възела, тласкан от лекия бриз. Красивото бяло платно се издигаше над широката палуба. Върху централната част на корпуса се виждаха огромни тюркоазени букви „НАМПД“–Национална агенция за морско и подводно дело.
Кимо Акона стоеше близо до двойния нос на катамарана. Той беше трийсетгодишен, имаше гарвановочерна коса и изваяно тяло, а ръката и рамото му бяха покрити с традиционни хавайски татуировки. Кимо беше бос и балансираше на самия край, сякаш караше сърф.
Той държеше дълга въдица, с която потапяше някакъв инструмент във водата. Данните върху малкия екран му показаха, че инструментът работи. Той издиктува резултатите:
- Нивото на кислорода е малко ниско, температурата е 21 градуса по Целзий, 70.4 по Фаренхайт.
Други двама души наблюдаваха Кимо. Пери Халверсън, ръководителят на екипа и най-старият му член, стоеше зад щурвала. Той носеше къси панталони в цвят каки, черна тениска и маслиненочерна шапка, която притежаваше от години.